Петко Тодоров
„Бе сам на света, а светът бе Натали” може да се напише на който и да било език, но сещането най-напред за френския е оправдано. Давид Фоенкинос в „Деликатност” (изд. „Колибри”).
Нещастен случай й отнема съпруга. Траурът на Натали няма нищо общо с ритуал, траур си е. Тя се окопава в него и в работата си. Началничка на малък екип. Тайно обожавана от началника си. И от останалите колеги, има защо. Дълго време.
До внезапната, необмислена, непредвидена, съвсем спонтанна целувка с най-невидимия си подчинен, съвършено неочаквана от него. Която засилва светкавично скоростта на събитията.
„Бе сам на света, а светът бе Натали” може да се напише на който и да било език, но сещането най-напред за френския е оправдано. Давид Фоенкинос в „Деликатност” (изд. „Колибри”).
Нещастен случай й отнема съпруга. Траурът на Натали няма нищо общо с ритуал, траур си е. Тя се окопава в него и в работата си. Началничка на малък екип. Тайно обожавана от началника си. И от останалите колеги, има защо. Дълго време.
До внезапната, необмислена, непредвидена, съвсем спонтанна целувка с най-невидимия си подчинен, съвършено неочаквана от него. Която засилва светкавично скоростта на събитията.
Той е швед, предпочел да работи във Франция. Чете Чоран, забележете. Натали е изненадана от деликатността му. Деликатността е изненада, нищо друго. И затова: всичко...
Находката на Фоенкинос е в опита да се поднесе историята с възможно най-деликатния почерк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар