Ромен Гари: Хуморът е хладното оръжие на хората без оръжие

Петко Тодоров

София е особен момент в спомените му

„Двама господа ме спират на улицата в София и ми казват: „Господине, Вие ли сте Ромен Гари? – Аз съм. – Намерихме едни снимки, които Ви засягат, и искахме да Ви ги върнем.”

1946, Гари е първи секретар на френското посолство в България, на снимките той и млада дама съвсем голи. Предлагат му негативите срещу тайния шифър на френското посолство.

Той:  Снимали сте ме след акта и не изглеждам добре. Дайте ми втори шанс, но ме снимайте „преди”. Представлявам Франция и трябва да показвам достойнство. Онези се изнизали.

Припомня го в „Смисълът на моя живот”. Текстът е от филмирано интервю, заснето няколко месеца преди самоубийството му, 1980.

„Обещанието на зората” е също автобиография, но формата е роман (изд. „Леге Артис”). Роман за майка му. Той е на 7, когато му заявява: Ще си голям френски писател и дипломат и ще се обличаш в Лондон. И го повежда сама от Русия към Франция. 

Сбъдва мечтите й. Тя умира през 1941, той е на фронта, не знаела дали е жив, оставила на приятелка 200 писъмца, които получавал в продължение на 3 години, без да подозира, че са от оня свят.

Гари разказва едни и същи събития във всяка автобиография, те не са само двете и никога не омръзва. 

Припомняме, най-големият мистификатор от втората половина на ХХ век. Измами литературна Франция и взе, въпреки правилата – 2 пъти „Гонкур”... 

Зверско въображение, озаптявано от рафинирания му френско-руски хумор: „Хуморът е хладното оръжие на хората без оръжие”. Той се застреля с пистолет.