Неиздавани, но незабравими - идат песничките на Валери Петров

Пет месеца след кончината на големия Валери Петров излизат негови непубликувани текстове. В „Песнички, събрани от сцени и екрани” (изд. „Милениум”) поетът е включил своите поетични истории от игрални и документални филми, пиеси, спектакли. Направил го е по молба на поета Недялко Йорданов.

 

„Чувай“ от мюзикъла „Пук“ (музика Г. Генков). Изпълняват Ицхак Финци и Боряна Йорданова

„Драги Недялко, не се уплашвай от обема на пратката! Изпращам ти много повече неща, отколкото ти искаше и отколкото аз си представях, че имам. Оказа се, като почнах да се ровя в старите си работи, че успоредно с другите, уж по-важни, неща съм написал сума ти текстове и текстчета за песни (покрай някой филм, някой спектакъл и т.н.), доста от които дори са останали неизползувани, докато други са минали бързо с филма, пиесата, спектакъла. Толкова много са, че дори почвам да си мисля дали не би могло да се направи от тях една самостоятелна книжка...”, пише Валери Петров в писмо до Йорданов.

За тези свои текстове поетът, прочут със своята непретенциозност, отново е скромен. Той би искал те да се отпечатат с по-дребен шрифт, за да си личи, че „става дума за отваряне на старо чекмедже, а не са нова проява”.

Текстовете в книгата са създадени за игралните филми „Летящият човек” на режисьора Янко Янков, „На чисто” на Леон Даниел, „Откъде се знаем” на Никола Русев, „С любов и нежност” на Рангел Вълчанов, от документалния „Жената у нас” на Янко Янков, за пиесите „Честна мускетарска”, „Сняг”, „Когато розите танцуват”, за шекспировите представления „Крал Лир”, „Напразните усилия на любовта”, „Веселите уиндзорки”, за спектаклите на в. „Стършел”, „Приказките на Киплинг”, „Театър – любов моя!”, за детската пиеса „Мехурчета-смехурчета” и други, които така и не са били изпяти или рецитирани пред публика.

Предговорът е от поета Недялко Йорданов. Той разказва за своята първа среща с Валери Петров – първо с негова апокрифна любовна поема, а години по-късно и с него самия в дома му на столичната ул. „Елин Пелин”. Напомня как след като Петров е бил уволнен и изключен от партията яростно се захваща да превежда Шекспир.

Прекрасната корица е на Ина Бъчварова и Владимир Венчарски.