page contents Книжен ъгъл: Терзийски, Калин - разпилян и събран
Предоставено от Blogger.

Терзийски, Калин - разпилян и събран

10.3.15

Разпилени разкази са неиздаваните (повечето) смешни и абсурдни разкази, етюди и притчи на Калин Терзийски. В Разпилените си разкази Калин Терзийски се усмихва, намигва и се покланя на старите си велики татковци и учители Кърт Вонегът, Данийл Хармс, Илф и Петров, Ярослав Хашек, Франц Кафка, Джон Ленън (като писател). И продължава напред!
Събрани разкази е опит да се съберат всички „сериозни“ разкази на Калин Терзийски, което не означава, че това са разказите, в които няма чувство за хумор. Много от историите в Събрани разкази са от скришните и сумрачни пространства на живота. Истории за съблазнителни жени, които не могат да спрат да пият и за тъжни мъже, които скитат из потайностите на Женския пазар. Животът е точно такъв, какъвто го виждаме. И не точно.
Издава Сиела, а представянето е на 11 март от 19 ч. в клуб Maze, ул. Хр. Белчев 1. Следва един от Разпилени разкази.

Бруталната алчност на Мечо Пух и пъклените зверства на Пинокио

По време на Голямата депресия Мечо Пух въртял добра нелегална търговия с алкохол, но когато сухият режим бил отменен, за него настанали тежки дни. За да стъпи отново на краката си, той откраднал гърне мед от един сляп чернокож старец, който едновременно, за да се прехранва, продавал мед и залагал на конни състезания с променлив успех.
Пух продал откраднатата мед с голяма печалба, тъй като по това време правителството на Ф. Д. Рузвелт поощрявало търговията с цветни метали. С парите купил ферма в Оклахома и започнал да отглежда свине. Една от тези свине била приятелят му Прасчо. Прасчо имал тъмно минало, за което не обичал да говори. Бил мрачен, зъл и мълчалив и с Пух идеално си пасвали. Заедно върлували из малките градчета, запивали се със седмици и опустошавали баровете на петдесет мили околовръст. Така било, докато един ден Пух не намушкал смъртоносно с някакво шило за лед Прасчо при пиянска свада. За да прикрие престъплението си, Пух разчленил тялото на Прасчо и го превърнал в бекон, наденици и шунка. Продал ги и с парите си купил яхта, на яхтата натоварил три елитни кубински проститутки, бившата съпруга на някакъв неотдавна застрелян президент и осем кашона първокласно шампанско. Но от алчност, от жажда за пари само след две седмици продал яхтата с всичко в нея и започнал със спечеленото да върти търговия с роби. По това време робите вървели много добре, защото събирали памук, а имало и мода родителите да ги купуват за подарък на децата си, за да се възпитават младите американци в патриотичен дух. В края на краищата Мечо Пух толкова забогатял, че платил на един бездарен, но подкупен писател да му напише биография, в която да го представи в най-добра светлина.
Пинокио, друга мрачна фигура от същата епоха, повлиян от биографичната книга за Пух, за да се прочуе и остане в историята, хвърлил в петте най-големи водохранилища на Либерия ботулинов токсин, с което причинил смъртта на дванадесет хиляди човека, седемстотин домашни животни, една мангуста и една езерна мида. Тази му постъпка действително го направила популярен. Дори едно холивудско филмово студио се заело да направи анимационен филм за него. Но още отначало в сценария фактите били толкова изопачени, че нямало дори и капчица достоверност. Продуцентите изрично наредили на сценаристите по никакъв начин да не споменават за масовото изтравяне на африканци, защото това можело да обтегне отношенията с афроамериканската общност. Продуцентите държали да бъдат политически коректни и пазели репутацията си – никога не си позволявали групов секс с момчета, по-малки от тринадесет години. Освен това продуцентите препоръчали настойчиво Пинокио да бъде представен като носител на американските ценности и борец срещу тероризма в лицето на Огнегълтача (остроумна алюзия с Осама бин Ладен). По време на обсъжданията изпълнителният продуцент през десет минути ходел да смърка кокаин в тоалетната. Явно бил прекалил, защото накрая изтърсил, че ще е добре Пинокио да бъде малко момче и да бъде от дърво. Когато всички присъстващи повдигнали вежди, той кихнал и обяснил, че това ще привлече детската публика и ще затвори устата на еколозите, вдигнали шум заради отровената езерна мида. Всички се съгласили. С тия леки корекции историята се получила доста добра, а филмът имал голям успех. И досега хората, споменавайки името на Пинокио, се сещат именно за този филм. Всичко друго е потънало в горчивата и всепокриваща прах на историята.
Това е положението!