Изборът според Никълъс Спаркс

В новия си роман „Изборът“ (Ера) Никълъс Спаркс ни изправя пред болезнения въпрос: колко далеч бихме стигнали, за да запазим надеждата за любов жива? Никълъс Спаркс е сред най-продаваните американски автори в света. Тиражите на книгите му надхвърлят 80 милиона екземпляра в целия свят, а романите му са преведени на повече от 45 езика.

У нас под логото на „Ера“ са издадени дванадесет романа на Никълъс Спаркс – „Нощи в Роданте”, „С дъх на канела”, „Последна песен”, „Един ден, един живот”, „Завой на пътя”, „Талисманът”, „Пристан за двама”, „Моят път към теб”, „Светлинка в нощта“, „Дарът на светулките“, „Най-дългото пътуване“, „Изборът“. На бурен успех по цял свят се радват и екранизациите на неговите романи. Филмът по „Изборът“ ще се появи в киносалоните през 2016 г.

В „Изборът“ Травис Паркър има всичко, което човек може да желае: удовлетворяваща работа, верни приятели, просторна къща на брега и достатъчно свободно време за любимите си хобита. Той е убеден, че една сериозна връзка само би нарушила този комфорт...

До мига, в който Габи Холанд не се нанася в съседната къща. Красивата червенокоска, резервирана и дори откровено груба, го заинтригува от самото начало. Дребната подробност, че тя има дългогодишна връзка, не пречи на желанието на Травис да я опознае по-добре. Така двамата застават на прага на пътешествие, чийто край никой не може да предвиди. Следва откъс в превода на Емилия Карастойчева.

Всички истории са неповторими, каквито са и разказвачите им, а най-добрите са с неочакван край. Поне така казваше бащата на Травис Паркър.
Когато Травис беше малък, той сядаше на ръба на леглото му и се усмихваше загадъчно, щом синът му го помолеше да му разкаже история.
– Каква история? – питаше.
– Най-хубавата на света – отговаряше неизменно Травис.
Баща му замълчаваше замислено, после очите му грейваха. Прегръщаше Травис през рамо и като истински актьор подхващаше история, която често държеше сина му буден дълго след като лампите угаснат. Винаги имаше приключения, опасности, вълнения и пътешествия, чиято отправна точка бе малкият крайбрежен град Бофърт, Северна Каролина – родното място на Травис, където живееше и досега. Странно, ала в повечето истории участваха мечки – мечки гризли, кафяви мечки, кодиакски мечки... баща му не проявяваше педантизъм по отношение на действителните местообитания на зверовете. Съсредоточаваше се върху сцените със страховити гонитби из песъчливи долини, в резултат на които чак до основното училище Травис сънуваше кошмари как полудели полярни мечки го преследват из Шакълфорд Банкс. Колкото и да го плашеха историите обаче, той винаги питаше: – Какво се случва после?
Oнези дни му изглеждаха като невинни предвестници на друга ера. Сега – четиресет и три годишен – той паркира колата пред болница „Картърет“, където съпругата му работеше от десет години, и пак си спомни неотменния въпрос, който задаваше на баща си.
Взе цветята, които бе купил. При последния им разговор се бяха спречкали и повече от всичко Травис искаше да си върне думите обратно. Не се заблуждаваше, че цветята ще поправят като с магическа пръчица стореното, но не знаеше какво друго да направи. Чувстваше се виновен за свадата, ала женените му приятели го уверяваха, че угризенията на съвестта са крайъгълен камък на добрия брак. Те означават, че не си безразличен и безотговорен и най-важното, подтикват те на всяка цена да отбягваш причините за разкаяние. Понякога приятелите му признаваха провалите си в това отношение и Травис предполагаше, че всяка двойка преживява сътресения. От друга страна, подозираше, че приятелите му се опитват да го разведрят и да го убедят да не се упреква прекалено строго, защото никой не е съвършен.
– Всеки допуска грешки – повтаряха му.
Той кимаше, сякаш им вярва, ала знаеше, че не разбират тревогите му. Не биха могли. Все пак техните съпруги спяха до тях нощем; не бяха разделени от три месеца и не се питаха дали семейството им някога ще бъде отново същото.
Травис излезе от колата и прекоси паркинга, замислен за дъщерите, работата си, съпругата. В момента нищо не го успокояваше особено. Терзаеше се, че се препъва навсякъде и животът му не върви гладко. Напоследък щастието изглеждаше далечно и недостижимо като космическо пътешествие.
Невинаги се бе чувствал така. Помнеше дълги безметежни години. Всичко обаче се променя.
Хората се променят. Промяната е неумолим природен закон, подкопаващ човешкия живот.
Допускаме грешки, таим разочарования и накрая последиците натежават толкова върху плещите ни, че дори да станем сутрин от леглото се превръща в изпитание.
Травис тръсна глава да пропъди мрачните мисли и застана пред вратата на болницата, обзет от натрапчивата представа как като малък слуша историите на баща си. Неговият живот би трябвало да бъде най-хубавата история с най-щастлив край. Пресегна се да отвори вратата, изпълнен с обичайната носталгия и разкаяние.
След време, каза си, когато отново се отдам на спомени, ще се запитам какво се случва после.