page contents Книжен ъгъл: Каква „Скарида“ сервира Димитър Коцев-Шошо
Предоставено от Blogger.

Каква „Скарида“ сервира Димитър Коцев-Шошо

11.5.15


Димитър Коцев-Шошо е познат на аудиторията като продуцент, сценарист и режисьор на филмите “Лора от сутрин до вечер” (автор на едноименната книга) и “Шопинг”; като режисьор, съсценарист и асоцииран продуцент на сериала “Четвърта власт” на БНТ, както и като режисьор на телевизионните предавания “Другата България”, “Каналето”, “Неон”.

Съдбите на трима души с екзотични занимания и странни имена се оплитат във възел, който няма разплитане. Дива Мила, Асистента и Бор съвсем доброволно се качват на въртележка от интриги, любови и предателства, която заплашва да ги изхвърли на най-неочаквани за тях места. В тази главозамайваща история те ще се сблъскат последователно с древен владетел, със страховит престъпник и с ултратайно общество, за което всички хора знаят.
И само една скарида знае къде ще му излезе краят… Оригиналните илюстрации в изданието са дело на художника Андрей Кулев.


Дива Мила си беше истинското й име. Това не беше някакъв професионален псевдоним, а израз на непримиримото разминаване между баща й и майка й в годината на нейното раждане. В желанието си да нарекат детето си по най-правилния възможен начин те се бяха оказали на коренно противоположни мнения. Първоначалната им идея била да намерят име, което по смисъл и звучене да зададе ясна посока за новороденото в живота. Като оставим настрана въпроса дали подобен подход към съдбата на едно дете изобщо има смисъл, от резултата става ясно, че съгласие не е било постигнато. Бащата държал на името Мила, подсъзнателно воден от спомените за своя бивша любов, а майката, раздразнена от този факт, но без да може да го докаже, решила да играе на контра в една игра, в която тяхната собствена дъщеря била едновременно и двойката спатия, и асото пика в тестето.
При много хора подобен старт в живота би довел до необратими психически увреждания, шизофренни състояния и вътрешни разкъсвания. За неин и на нейните родители късмет Дива Мила се оказала кораво момиче с нежна и състрадателна душа. Така, без да искат, в битката си за територия в семейното гнездо мама и тате успели да нарекат своето единствено дете с възможно най-подходящото име. Име, което се оказало и чудесен професионален етикет за призванието, на което Дива Мила се отдала още в тийнейджърска възраст. Дива Мила, вече на 27 - най-ярката звезда в една от най-старите професии.
Мъжът влезе в стаята с плаха стъпка. Очевидно му беше за пръв път. Притъмнената атмосфера беше предразполагаща за обичайните клиенти, но у начинаещите тя предизвикваше чувство на безпокойство. Дива Мила беше наясно с това и при първи срещи беше много внимателна. В крайна сметка след само един сеанс неизменно успяваше да разбие притесненията.
Мъжът се препъна в плетеницата от воали, която висеше между вратата на стаята и мястото, където го очакваше тя. Той се засмя нервно.
- Тук е малко тъмничко, а навън такова слънце свети, че...
- Не се притеснявайте. Просто седнете срещу мен и ми подайте ръцете си.
Мъжът се подчини, както би направил всеки, който не се чувства на собствена територия. Дива Мила прокара палците си в основата на дланите му. Върху лицето му се изписа смущение и само преобладаващо червеното осветление в стаята скри лекото изчервяване на неговите уши.
- Добре. Мисля, че можем да започнем - каза тя. - Съблечете си сакото, отпуснете се и ми кажете как го предпочитате.
Мъжът послушно се съблече и я погледна.
- Толкова сте млада... - Очите му вече свикваха със слабото осветление.
- Това кара ли ви да се съмнявате в избора си да дойдете при мен? Защото, ако е така, най-добре...
- О, не, не. Съжалявам, ако е прозвучало неуважително, просто се изненадах... Е, какви са вариантите?
- Крайният резултат от нашия сеанс ще бъде един и същ, независимо какъв подход предприемем. Ето прегледайте този списък и си изберете. За мен няма значение.
Дива Мила отметна назад кичур от дългата си кестенява коса и се замисли над свои си неща, докато погледът на мъжа бягаше по редовете светещи букви в папката. Ефектното изписване й беше подарък от клиент химик, на когото наскоро бе помогнала. Той бе успял да напълни обикновен флумастер с вещество, което блещукаше в оранжево под влиянието на дори най-слабите лъчи червена светлина. Истинска магия! Дива Мила си помисли, че скоро ще трябва да повтори някои от редовете, които вече бяха започнали да избледняват. Ето например методът „очи в очи" вече се бе изтрил и трудно се разчиташе, въпреки че бе един от най-рядко предпочитаните. Хората изпитваха инстинктивен страх от взирането в нейните зелени очи; имаха чувството, че така тя ще успее да бръкне в онези кътчета на душите им, за които не биха искали никой да знае. Затова обикновено се спираха на нещо по-банално, нещо, което бяха виждали във филми или по телевизията.
- Ами... С карти не е ли най-добре? - попита мъжът.
- Всякак е най-добре. Нещата, които виждам, се крият отвъд материалното. Всичко друго е реквизит. Класически или таро?
- Таро... май...
- Чудесно!
И преди мъжът да започне да се съмнява в правилността на своя избор, тя ловко постави тестето Таро в дланта на лявата му ръка и го помоли да разцепи с дясната.
Милиони хора на този свят спекулират с думата „призвание". Накъдето и да се обърнеш, все ще се сблъскаш с някой актьор или космонавт, или политик, който нарича своята професия така. Ясно е какво „призовава" тези хора - славата и парите. Но какво кара едно петнайсетгодишно момиче да приеме за свое призвание ясновидството? Ако вярваме на митовете, които се носят за най-известните в този бранш, най-често става дума я за удар от светкавица, я за лична среща с някое от десетките въплъщения на Бог. Не такъв обаче бе случаят с Дива Мила.
В разгара на един див и безмилостен пубертет тя бе нагазила в своето призвание съвсем на шега. Всичко бе започнало от една игра на три-пет-осем с две приятелки в парка.
- Вили, твой ред е - напомни Дива Мила. - Вили!
Но Вили не помръдваше. Тялото й бе замръзнало в мига на теглене на поредната карта от тестето. Единственото, което се движеше, бяха очите й, които с прецизността на лазерен уред следяха движенията на шестнайсетгодишния училищен поет Марски. Без да забелязва, че е под наблюдение, момчето крачеше бавно и се взираше в малко тефтерче. От време на време се спираше, за да запише в него дума или две, не повече, а после отново продължаваше бавния си ход по алеята. Вили остави картите си на пейката и стана.
- Тръгвам - каза тя, а в гласа й се долавяше нездрава решителност.
- Ще дойдем с теб - в един глас предложиха нейните приятелки и понечиха да станат от пейката.
- Не! - отсече Вили. - Тръгвам сама.
Дива Мила и Бу не се обидиха. Олекна им дори. Те бяха влюбени в други момчета, така че поетът с неговото тъпо тефтерче слабо ги интересуваше. Вили бавно последва Марски, опитвайки се да спазва неравните стъпки на римите, които той редеше. Малко по-нагоре по алеята й се стори, че той се обръща, и тя панически си купи бутилка вода от литър и половина, която само десетина метра по- нататък захвърли в храстите, защото се чувстваше нелепо с нея в ръце.
Когато изгубиха своята приятелка от поглед, Дива Мила и Бу си дадоха сметка, че няма да могат да продължат играта на три-пет-осем, защото вече бяха две. Бу започна разсеяно да размесва тестето в ръката си, а Дива Мила се отнесе в мисли за своята собствена несподелена любов - някакъв толкова невзрачен съученик, че ако днес я попитате, тя дори не би си спомнила името му. Бу протегна картите към нея.
- Гледай ми.
- Глупости!
- Аре де! Гледай ми.
- Ама аз изобщо не знам как се прави...
- Е! Как се прави! Аз съм дама пика, той е вале купа и останалото е лесно. Моля те.
Дива Мила взе тестето и го огледа. „Защо пък не?", помисли си тя.
- Цепи! - каза.
И така започна всичко.
- Как се цепи? - смутено попита мъжът.
- Така - каза Дива Мила и разцепи картите вместо него.
- Ама така не е ли...?
- Не е. Сега си помислете за нея и сложете ръка върху тези обърнати карти.
- За нея?
Дива Мила тайно се усмихна в тъмното. Някои клиенти не си признаваха лесно защо са дошли. Добре знаеха какво искат да питат, но все го оставяха за последно. Почти на тръгване, сякаш ей сега са се сетили, те изплюваха истинската причина за своето посещение. Но, разбира се, имаше и такива, които наистина не знаеха какво ги водеше при тази смущаващо млада гледачка.
- О, не ме слушайте, питайте каквото ви вълнува. Щом не е замесена жена...
- А, не. Аз и за една жена ще попитам.
Ясно. Само за нея мисли. Но ще започне отдалече. И той започна:
- Първо за работата да видим, че нещо напоследък...
И някъде в този момент в главата на Дива Мила нещо се включваше, или по-скоро се отключваше, и тя се оказваше в света на своя клиент. Без предисловия, без момент на подготовка или вглъбяване, без да преминава през приказен тунел, тя изведнъж ясно виждаше мозайката от всички неща, които го вълнуваха - затлачената работа, безсънието, резервната гума, неделните игри на баскетбол със сина му, жената, заради която беше дошъл. Точно както в онзи летен следобед преди петнайсет години най-неочак- вано за себе си бе видяла Бу в цялата и прелест - скандалите с майка и, липсващия баща, който си живееше у тях, но със същия успех можеше да обитава Марс, не особено приятелските интриги, които Бу плетеше зад гърба и. Не на последно място тя беше видяла, че Бу е отчаяно влюбена в същия този Марски, след който Вили току-що беше хукнала.
Миговете и състоянията от животите на хората, които идваха при нея, се подреждаха като карти, търкаляха се като бобови зърна или се изписваха по стените на кафената чашка. И наистина нямаше никакво значение какво ползваше за посредник, защото всички „методи", описани в нейното меню, всъщност бяха там за удобство на посетителите. Всеки един пристигаше със своите представи, предубеждения и суеверия. Дива Мила не смяташе да им пречи и затова беше съставила възможно най-широкия списък от начини за гледане.
Този неин подход някога й бе донесъл доста главоболия. Когато из града се разчуло за нейната новаторска практика, неформалният профсъюз на гледачките, ясновидците и гадателите се задействал с пълна сила. Под прикритието на кахърни клиенти при нея се явили ръководителите на тази най-невидима сред невидимите мрежа от рицари и дами на порцелановата чашка и бобеното зърно. Те й обяснили, че така не може. Дали й пример с телевизионните колеги от късните часови пояси, които имат ясно разпределение на методите: Митко пали свещи, Пепина пита за имена и рождени дати, а Нарния слуша в раковина, купена за 3,40 лв. от пристанището в Несебър. И на никой от тях не му е хрумвало да ползва подхода на другия. Един от най-достолепните градски гадатели, неуспял диригент в оперетата, бе оприличил гадателската гилдия на симфоничен оркестър, а Дива Мила на нахален вундеркинд, който си въобразява, че може да свири на всички инструменти едновременно.
- Това, колежке, би било пълна какофония! - крещял в истерия той, докато крачел с ръце зад гърба из приемната на Дива Мила.
Всичко това се разигравало пред очите на останалите двама от триумвирата, управляващ и регулиращ дейностите в този бранш - Славяния, която гадаела, стривайки брезови кори върху портрет на Распутин, и Сандокан, който лично не можел да гадае, но покойната му жена можела.
- Маестро! - с уважение и разум в тона отвърнала Дива Мила, - аз не преча на никого. Всичко това е за удобство на моите клиенти. Все пак живеем в свободна общност!
- Ти за ква се мислиш, ма? - намесил се Сандокан. - Мойта, светла и памет, сигурно се върти кат пумпал в гроба зарад тез твои тва-онва!
- Спокойно - казала с усмивка Славяния. - Няма нужда от тежки думи. Всички тук сме славяни все пак...
- Аз не съм - казал старият циганин.
- Нито аз - казал маестро Пуфщайн.
- И след като сме славяни, можем да се разберем като братя и сестри - продължила, без изобщо да им обърне внимание, Славяния. - Младата гражданка тук ще махне от менюто си целия този избор, а ние няма повече да я посещаваме и нищо лошо няма да и се случи.
Тук Славяния се усмихнала широко и се опитала да прегърне всички, но тъй като никой не пожелал да се гушне в нея, тя се завъртяла на пети с все така разперени ръце и излязла от ситуацията с пирует и леко приклякане на финала - сякаш от самото начало точно това искала да направи. Сандокан стоял объркан, но не забравял да гледа свъсено в посока на Дива Мила, а Маестрото все още се наслаждавал на успешното сравнение със симфоничния оркестър.
- Добре - казала Дива Мила, - много се надявах да минем без това, но...
Тя посочила Сандокан, а той инстинктивно се свил, предусещайки някакъв много коварен удар от съдбата.
- Ти! Ти не ми говори за светлата памет на жена ти, защото тя изобщо нямаше да се върти като пумпал, ако не беше в гроба. А нямаше да е в гроба, ако не я беше вкарал там, като направи деца на три от четирите и сестри!
Славяния направила крачка встрани от Сандокан.
- Ама аз кво... - безпомощно се заоправдавал той. - Аз дори не мога да гледам на нищо...
- Ти! - Пръстът на Дива Мила вече сочел Славяния. - Освен че отрови първия си мъж с цианид, което не е никаква изненада, днес си мислиш, че можеш да въртиш на пръста си Маестрото, докато в същото време се забавляваш със Сандокан. И с брат му.
Маестрото изгубил ума и дума. Славяния с все така широка усмивка на лицето се завъртяла около оста си и се насочила към вратата. Диригентът Пуфщайн протегнал ръце към своята любима, но тя вече била напуснала, следвана по петите от Сандокан, който се озъртал в очакване на някакво друго ужасно разкритие, което обаче Дива Мила му спестила.
- А вие, Маестро, сте един жалък папагал, който сравнява всичко със симфоничен оркестър. И Славяния наричате симфоничен оркестър. Само да знаете как са се смели Сандокан и брат му на това сравнение. Те дори не знаят какво е симфоничен!
Маестрото се разплакал, платил си таксата за посещение и помолил Дива Мила да му гледа на кафе и валидол. Такава опция в менюто нямало, но тя не отдавала значение на подобни дреболии. Ето как на крехката за тази професия възраст от двайсет и една години Дива Мила се утвърдила като безспорна звезда във вселената на оракулите.
- И все пак, разбира се, ако този въпрос не е неудобен, на колко сте години? - попита мъжът, след като изслуша всичко, което тя имаше да му казва за неговите финансови, семейни и любовни проблеми.
- На двайсет и седем - каза Дива Мила, след което бързо погледна часовника си и се поправи: - Всъщност вече на двайсет и осем.
- Честит рожден ден и довиждане - смотолеви мъжът и побърза да си тръгне, преди да е забравил някое от всичките неща, които беше чул за Нея.
Това беше последният посетител за деня и Дива Мила се протегна доволно. Дори на рождения си ден бе успяла да приеме седемнайсет души и сега се чувстваше приятно уморена. Предвкусваше любимия си коктейл „Маргарита" в компанията на Вили, Бу и нейното гадже, обещаващия млад поет Марски. Тя разтвори завесите и в стаята за сеанси нахлу следобедното юлско слънце. То облиза чашките с кафе и се промуши през тестетата с карти. Климатикът се приготви за по-сериозна работа, а Дива Мила влезе в банята да си вземе един бърз душ.