Вагенщайн изпя Борис I

„Чуй сега, братко мой: ще ти разкажа съня си за Бориса, ще ти го изпея, ще ти го изплача. Тъй го сънувах, тъй го разбрах, тъй и започвам” – начало на „Съновидение за св. Борис I” от Анжейл Вагенщайн (изд. „Колибри”, графичен дизайн Стефан Касъров).

И след края: „По този текст е заснет филмът „Борис I” (1985 г.). Режисьор Борислав Шаралиев; в ролята на Борис I – Стефан Данаилов”.

Но за този текст е важно изреченото в началото.

Защото той върви така – като съновидение, изпято и изплакано, с архаизирани език и словоред, фолклорно филтрирани: „Пришпорва си коня, от болка изцвилва му конят – на задни крака се изправя”, или „И казва му Климент, и свитък подава от ярешка кожа”.

И повествованието се ритмизира сякаш от само-себе си, изпява се. Ефектът – нещо различно от сценарий, но кинематографично. Да му мислят чуждоземните преводачи на Вагенщайн.

П.Т.