„Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаване на гаранции,
които ще й предоставят правото на намеса по въпросите на мюсюлманските
малцинства на Балканите... Трябва да се положат усилия зоната за
сигурност, създадена в Източна Тракия по време на Студената война, да
бъде изместена на запад чрез многостранни и двустранни споразумения в
областта на сигурността между балканските държави. В този смисъл е
наложително да се разтворят защитни чадъри в региона и извън него, които
да неутрализират руския фактор”, Ахмет Давутоглу в „Стратегическа
дълбочина. Мястото на Турция в международните отношения”.
И още: „Дъгата, която от северозапад започва от Бихач и по линията
Централна Босна – Източна Босна – Санджак – Косово – Албания – Македония
– Кърджали – Западна Тракия достига до Източна Тракия, е
геополитическата и геокултурна жизнена артерия на балканската
геополитика на Турция”.
Нещо ново? И къде е новината? Новината за българския читател е, че
автор на 660-те страници е министър-председател.
Книгата е от 2001,
тогава е само професор по международни отношения в университета Бейкент,
Истанбул, чете лекции из военните академии. Издателство „Изток-Запад”
почва с него поредица за геополитика.
Дали българският читател ще се зарадва от прочита си е негова емоция.
Респектът е в сериозността на този текст – много, много сериозен,
бетониран в ерудиция и култура. Този човек слага в малкия си джоб
съвкупността на нашенските анализатори с техните „цивилизационни
ценности” и др. такива.
За него има една грижа: родината, без грам съобразяване с когото и да
било. Едва ли в Турция го четат относително повече, отколкото у нас,
въпросът е в обществените регулации, които правят от такъв човек
министър-председател.
Вижте поне разбора му на балканските войни от 90-те години на ХХ век,
в него е ключът за проумяване на значителна част от сегашния ни хал.
Останалата е в нашенските обществени регулации, които повеляват да си
избираме цар. И го правим, какво толкова?

Няма коментари:
Публикуване на коментар