Книжен ъгъл

„Персей“ отбелязва 150 години от рождението на Ромен Ролан

На 29 януари се навършват 150 години от рождението на Ромен Ролан, един от ярките европейски творци на ХХ век, спечелил Нобеловата награда за литература и Голямата награда за литература на Френската академия. По този повод за пръв път в превод на български и с предговор от проф. Симеон Хаджикосев излезе романът му „Пиер и Люс“ (превод Румен Руменов).

Пиер е млад парижанин, който обича живота и не гори със свещения огън, който трябва да пламти във всеки горд защитник на родината. Той няма специално отношение към бушуващата в същото време жестока война и предпочита да живее с настоящия момент. Когато среща Люс в метрото, а след това и край брега на Сена, двамата се влюбват и решават да забравят войната и да живеят безгрижно сред трагедията, която е около тях. Войната им изглежда напълно несъвместима с нежните чувства, които изпълват душите им. Тя обаче не им прощава това...

Книгата е забележителна с брилянтния си стил и прекрасната история, която разказва, утвърждавайки любовта, мира и хуманността. Излиза в авторитетната поредица на „Персей“ „Световна класика“, получила награда „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост, и е част от серия, подкрепена от програма „Творческа Европа“ на ЕС.

В предговора си към книгата проф. Симеон Хаджикосев пише: „Ролан е особен феномен в културата - той е един от последните значителни европейски интелектуалци, в чиито думи и призиви са се вслушвали не само милиони обикновени хора, но и политиците, които, както е известно, държат юздите на властта. Неговият по-млад почитател, но и близък приятел Стефан Цвайг го нарича „говорещата съвест на Европа, която е и наша съвест“.

Ромен Ролан се превръща в „говорещата съвест на Европа“ в самия разгар на Първата световна война. Ролан искрено се надявал, че разумът ще надделее над варварството и силите на злото, вярвал е и в омиротворителните възможности на Обществото на народите. „В плен на войната великият народ трябва да отбранява не само границите си, но и своя разум“. Войната той възприема не като трагедия, а като „самоубийство“ на Европа.

Този кратък роман придобива неочаквана актуалност днес не само заради 150-годишнината от рождението на автора. Две от запаметяващите се събития от отминалата година бяха разстрелът на журналистите от вестничето „Шарли ебдо“ през януари и ислямистките атентати през ноември пак в Париж, при които (при двата атентата) загинаха около 150 души, а ранените комай никой не брои, а те са в пъти повече. Сред загиналите през миналата година сигурно са били и новите Пиер и Люс, които също като тях са искали само да бъдат живи, да се обичат и да мечтаят за бъдещето.

Романът на Ромен Ролан, написан стегнато и развълнувано, е предупреждение, че силите на злото никога не спят и могат да бъдат обуздани само с усилията на мнозинството, ако то застане срещу насилието, безсмислената вражда и човекоубийството. В този смисъл посланието на големия хуманист Ромен Ролан продължава да бъде актуално и в наши дни, когато човечеството е изправено пред нови и не по-малко тревожни изпитания в сравнение с времето на нашите прадеди.“