Червеноармейски зомбита върлуват в Добруджа

Петко Тодоров

„Имам нужда от почивка. Имам нужда от много сън. Имам нужда от световен мир и дружба между народите. Вместо това имам шапка, шлифер и служебно положение”, представя се героят на Петър Тушков в „Отдел „И” (изд. „Ерго”).

Той е лейтенант, труди се в Министерството на туризма, оглавявано от генерал. Годината е 1957-а, София. Из улиците се спотайват съветски танкове, Кавала е български град.

„Един от мъртвите спря и погледна някак начумерено право към кокошарника” – червеноармейците са зомбита, в Добруджа. Кипеж от шпионски афери и кокошкарство.

Тушков е млад, но не глупав писател. Поредният роман за нашенския соц според както сега е правилно да се описва. Тушков го постига – предимно с прилагателни. Но кривва от съвкупния литературен кипеж с гротеската, там му е находката, с нея ще бъде броен един ден от историците на постсоцреализма.