page contents Книжен ъгъл: Елизабет Фриментъл за „Последната кралица“: Катрин Пар е единствената съпруга на Хенри VІІІ, която го е надживяла, а това си е голямо постижение
Предоставено от Blogger.

Елизабет Фриментъл за „Последната кралица“: Катрин Пар е единствената съпруга на Хенри VІІІ, която го е надживяла, а това си е голямо постижение

26.4.16

След години работа в модната индустрия и стотици статии за „Вог“ и „Ел“ Елизабет Фриментъл решава да напусне Париж и света на модата. Тя се връща в родната Великобритания, където се залавя с това, което мечтае да прави от дете – да пише романи. Още с дебютния си роман – „Последната кралица“ (Хермес), тя бързо печели множество почитатели, които са впечатлени от историческата прецизност, вниманието към детайла, увлекателния сюжет и майсторски обрисуваните образи на героите.

Авторката не просто разказва романизираната история на последната съпруга на Хенри VIII, но и успява да пресъздаде по въздействащ начин духа на епохата. Вторият роман на Елизабет Фриментъл – „Дъщерите на предателя“, разказва за борбата за трона след смъртта на Хенри VIII и трагичната съдба на едни от законните претендентки за него – сестрите Грей. За радост на почитателите на историческите романи, писателката продължава поредицата с други книги за знакови фигури на жени от епохата на Тюдорите.

Жестокият и своенравен Хенри VIII всява ужас в обкръжението си с непредсказуемия си характер. Той не се колебае да изпрати на ешафода всеки, дръзнал да му се противопостави. Със същата решителност кралят се избавя и от поредната съпруга, от която вече се е отегчил.
Овдовялата за втори път лейди Катрин Пар е призована в двора, за да се присъедини към свитата на принцеса Мери. Там тя започва страстна афера с привлекателния сър Томас Сиймор, надявайки се този път да се омъжи по любов. Но плановете й са осуетени, когато се оказва, че има и друг кандидат за ръката й – самият крал.

Хенри е впечатлен от изящната и достолепна Катрин Пар и не след дълго се жени за нея. Озовала се в центъра на кралския двор, гъмжащ от интриги и предателства, новата кралица внимателно обмисля всяка своя дума и действие. Тя разчита на своя чар и остър ум, за да не стане поредната съпруга, изгубила главата си заради необоснован гневен пристъп на краля.

Защо избрахте да пишете за Катрин Пар?

Още преди да започна да пиша исторически романи, имах специален интерес към Катрин Пар, защото тя е една от първите английски писателки. Също така ме заинтригува факта, че тя е единствената съпруга на Хенри VІІІ, която го е надживяла, което си е голямо постижение. За нея преобладава мнението, че е била покорна и безлична. Според мен именно поради тази причина повечето автори я пренебрегват за сметка на по- скандалните истории на другите, на пръв поглед по-бляскави съпруги на Хенри VІІІ. Когато започнах да проучвам задълбочено Катрин Пар, осъзнах, че въобще не е безинтересна личност, че е била проницателен политик, смело се е движила по острието на бръснача, хитро маневрирайки сред дворцовите интриги, подкрепяла е религиозната реформа с риск за живота си. Но преди всичко историята й е толкова човешка – въпреки силата и съобразителността си, тя допуснала огромна грешка в името на любовта. За мен нейната привлекателност се заключава именно в това дълбоко противоречие.

Катрин Пар е от по-малко познатите съпруги на Хенри VІІІ – това прави писането за нея  по-лесно или по-трудно?

Всъщност това ми помогна да развихря въображението си, а и по принцип имам слабост към по-малко познати исторически образи и събития.  Много талантливи писатели са обърнали внимание на останалите съпруги и ако нямам какво ново или важно да кажа за някоя широко известна историческа личност, предпочитам да не пиша за нея.

В романа Катрин си позволява повече свобода като кралица – поне в началото, като изразява открито мнението си, чете и обсъжда религиозни трудове, самата тя пише, - отколкото като съпруга на Томас Сиймор?

Мисля, че въпреки че в началото на брака си с краля, когато е имала голямо влияние над него и съответно свободата да изказва мнението си открито, винаги е съществувала опасност, което се потвържадава от по-нататъшните събития. Съдбата й е зависила от Хенри и тя е изразявала много внимателно позицията си. Освен това трудът й, в който открито поддържа Реформацията, е публикуван след смъртта на краля. Като вдовица Катрин не е била център на всеобщото внимание, а и вече собствените й религиозни възгледи не са били незаконни. Бракът й с Сиймор обаче е белязан с други тревоги и дори повече скрити опасности.

В „Последната кралица“ не описвате принцеса Елизабет в особено добра светлина. Защо?

Интересно ми е защо мислите така. Вероятно защото е описана основно през погледа на прислужницата Дот, която има свои причини да не харесва Елизабет. Но Катрин Пар е обожавала дъщерята на Хенри VІІІ и Ан Болейн. Смятам, че Елизабет е била много умно за възрастта си дете, преминало през изключителни трудности – майка и е била екзекутирана и публично заклеймена, самата тя от любимата дъщеря се е превърнала буквално за ден в незаконно дете, отхвърлено от всички. Елизабет е разбрала колко жесток може да е животът още в крехка възраст. Тя е сложна личност, умна, хитра, енергична. Струва ми се, че е била човек на крайностите. В крайна сметка Елизабет се превръща в изключителна жена, която никога не забравя урока, който научава като дете: желанието да се харесаш на околните е несъвместимо със желанието да управляваш. 

Разкажете ни за втория си роман. Ще продължавате ли да пишете исторически романи за епохата на Тюдорите?

Главни героини във втората ми книга са сестрите Катрин и Мери Грей. След екзекуцията на сестра им Джейн, управлявала Англия едва девет дни, те се оказват в много опасно положение заради тюдорската кръв, която тече във вените им. Катрин е незряла и разглезена красавица, която попада в смъртоносния капан на своята егоистична представа за любов. Уродливата на външен вид Мери има богата душевност и остър ум. Двете преживяват кървавото управление на Мери, но когато Елизабет сяда на трона, за сестрите Грей настъпват тежки времена на изпитания и игра на нерви. Във следващите ми романи ще ви срещна с още вълнуващи и интересни исторически образи. Най-вероятно от епохата на Тюдорите, но не е задължително.