За кого бие камбаната в най-новия роман на Недялко Славов?

Стойо Вартоломеев. Думи на редактора

„Камбаната“ се родее с романа на Георги Божинов „Калуня-каля“

Недялко Славов е новото белетристично явление в съвременната българска литература. Само за няколко години той написа четири романа, които впечатлиха читателската общност и спечелиха авторитетни литературни награди.

Романите на Недялко Славов носят белезите на съвременната европейска проза – проблемност, афористичност и хуманистична тръпка. Защита на човешките и християнските ценности, безкомпромисна битка срещу унифицирането на човешката личност и ерозията на потребителската стихия.

Новият роман на Недялко Славов – „Камбаната“, носи изключителен емоционален и социален заряд. Зареден с напрежение и контрастите на съвременния живот. Обезлюдените села, опустошените села и техните беззащитни обитатели, жестоките картини на насилие и погроми, поруганите храмове... Имаш чувството, че това не се случва сега, а някъде назад във времето, много назад, когато башибозушките орди насилваха, убиваха и грабеха поробеното българско население.

„Камбаната“ се родее с романа на Георги Божинов „Калуня-каля“ – същите потресаващи картини на насилие и жестокост, същото изострено чувство за справедливост, страст в любовта и първично усещане за природата. И един нов Калуньо се появява в лицето на бившия затворник Вено – защитник на слабите и беззащитни българи в уж свободна България. По ирония на съдбата точно на него се пада жребият да бие тревожната камбана за спасение.

„Дойде време камбаната да спасяваш, момче – каза поп Васил. – Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш.“

Някога големият американски писател Хемингуей написа своя знаменит роман „За кого бие камбаната“. Наистина за кого бие камбаната в най-новия роман на Недялко Славов?!

За книгата

Бившият затворник Вено се завръща в родното си село, преследван от спомена за голямата си любов. Но вместо в родното си село той слиза в ада. Опустошението е пълно... Попада в територия, където няма закон и право, човещина и състрадание. Останал е само див нагон за оцеляване. Убийства, изнасилвания, грабежи и мародерство, това е ежедневието на оцелелите там българи.

Ден след ден този уж закоравял престъпник се превръща в закрилник на безпомощните си съселяни и защитник на Христовата вяра. На него поп Васил в предсмъртния си миг поръчва да пази камбаната (и вярата)... Така той приема кръста и върви към предизвестената си смърт. Но появи ли се Любовта, пътищата на съдбата се преначертават...

Цитати от „Камбаната“

Горната махала бе изравнена със земята. Долната – почти. Скупчени като стадо около пастир, в църквата се притискаха оцелелите къщи. Оглозгани до скеле зееха училището, кметството, читалището. Крачех онемял. Селото бе гробище на къщи.

***

Дойде време камбаната да спасяваш, момче. Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш.

***

И това ще направят – мрачно каза поп Tанас. – Те това искат. Да ипотекират и вярата ни. И нея да олихвяват. Ако не се намерят тия пъклени пари, банката ще свали камбаната и ще я продаде на търг. Представяш ли си – ще продават на търг душата на вярата, камбаната Христова!

За автора

Недялко Славов е автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Авторът има особено място в съвременната българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни практики.

Недялко Славов е носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“. Негови пиеси са поставяни на различни сцени.

През 2014 г. романът му „Портрет на поета като млад“ спечели награда „Пловдив“ за литература и беше удостоен с множество престижни номинации, сред които за награда „Хеликон“, за български роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“ и за годишна награда на Портал „Култура“ в категория проза.

В края на 2015 г. романът „432 херца“ спечели престижната литературна награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза. Книгата беше отличена заради извисеността и хуманността на посланието, за новаторската и майсторска поетика, както и за блестящия език на романа.