„Тя стоеше с будистко вглъбение в креслото си, загледана право пред себе си, и отпиваше по мъничко от коняка с прилежанието на пристрастено към алкохола кърмаче”, не е ли достатъчно декадентско? Колет в „Шери” (изд. „Колибри”, превод Силвия Вагенщайн).
Героинята е на 49, от петилетка е любовница на сина на приятелката си. Те са леки жени и под „леки” трябва да се разбира всичко. А под „приятелки” – не всичко.
Момчето решава да се ожени. „Та тя е още тъй млада! Няма една бръчица! И може да носи бледолилаво... Ама че гаден цвят, ненавиждам го и той ми отвръща със същото!”, коментира любовницата. Следва въздушно лека и пламенно дълбока любовна драма.
Прочутият роман (1920) на Сидони-Габриел Колет, останала в литературата с последното име. В него е всичкото необходимо за прочутост. И всичкото за разбиране на феномена „френско писане”.
П. Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар