Задължителният Валентин Караманчев

Петко Тодоров

Неговите спомени доказват, че политкоректният прочит на соца е скучен

„Шесто управление не намира в съдържанието на двете списания нещо крамолно или дисидентско. Лично аз харесвам стиховете и на двамата млади поети”, Цвятко Цветков, зам.началник на Шесто управление в Държавна сигурност месеци преди 10 ноември 1989 г.

На среща в Обединение „Българска книга и печат” по повод списанията „Мост” и „Глас” на Едвин Сугарев и Владимир Левчев. Припомня го Валентин Караманчев в „Патила и страдалчества на книги и люде” (изд. „Синева”). Председател на  Обединението тогава.

„Знаеш, че и без теб ще замине, но не бива така. Не усложнявай случая”, Ангел Солаков, началникът на Държавна сигурност по телефона. Авторът не пускал Георги Марков в чужбина, не си бил свършил работата в издателството. Заминал и не се върна....

Още. „Абе, Гриша, каква буржоазна, каква расистка е тази книга. Две години бях със смъртна присъда в единична килия. Плевенските ремсисти успяха да ми внесат „Отнесени от вихъра”. Тя поддържаше искрата на живота ми. Препрочитах я не един път”, Милко Балев към Гриша Филипов, 1986 г.

Обсъждат на най-високо място разпределянето на хартията. Филипов е против  „Отнесените”, ще изяде други заглавия. Застъпването на Балев е решаващо, пускат я в тираж 100 000. Печалбата пращат за издаване на детски книги... За „Дневника” на Богдан Филов: „Сульо и пульо днес пишат, че бил заключен в склада за инкриминирани книги в сливенския затвор. Глупости на търкалета!”...

До тук със сензациите. Книгата може да се чете и заради тях. Много минало през него, ако не всичко - покрай книгоиздаването. Но това е писателят Караманчев. Не може да разказва без характер. От позиция, където не се съобразява с когото и с каквото и да било.

Комбинацията от незаменима фактография и безпощадна преценка респектира и четивото е задължително за изкусените от книгата. И прави на 5 стотинки ентусиазма на юнаците от един нов университет да обясняват правилно живота през соца, дето на 10 ноември минаваха прави под масата, развявайки червено байраче.