Когато Дж. Р. Р. Толкин пише вместо Дядо Коледа

Великолепни истории за приключения и пакости

„Писма от Дядо Коледа“ (Колибри, превод Стела Джелепова) са изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. За децата на Толкин значението на Дядо Коледа и интересът към него отивали далеч отвъд очакването той да им напълни чорапчетата с подаръци на Бъдни вечер. Всяка година той им пишел писмо, в което описвал с думи и картинки къщата и приятелите си, както и събитията, весели или тревожни, на Северния полюс.

Първото писмо пристигнало през 1920 година, когато Джон, най-големият, бил тригодишен; и в продължение на повече от двайсет години, през детството и на другите три деца, Майкъл, Кристофър и Присила, писмата продължавали да пристигат всяка Коледа.

В тази книга са събрани великолепни истории за приключения и пакости, поместени са множество извадки с уникалния почерк на Дядо Коледа, както и почти всички негови рисунки. Bключена е и азбуката, измислена от Полярния мечок по модел на гоблинските рисунки по стените на пещерите, където той се изгубва; а също така и писмото, написано с тази азбука, което праща на децата.

Дж. Р. Р. Толкин бил многостранно развита личност. Пишел стихотворения, имал куп „безумни хобита”, преподавал в Оксфорд, бил част от поддържащите отряди при щурмуването на редута Швабен, същевременно хранел мечта да изкове митология на Англия.

Докато пишел „Силмарилион“ и „Властелинът на пръстените”, Толкин вярвал, че в определен смисъл пише истината. Не че смятал, че елфи, джуджета и орки някога са бродели по земята, но чувствал и се надявал, че историите му са един вид въплъщение на дълбока истина.

Както става ясно, сред любимите му занимания се нарежда и изпращането на писма от Дядо Коледа всяка година. За вълнението на децата допринасял начинът на получаването им – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш:-)