Книжен ъгъл

Петко Тодоров

„Земя и корени”, романът на Севда Костова не заслужава приравняването с марка прах за пране (изд. „Синева”). „Роман” го нарича предговарящата Кремена Митева и защо не.

Костова, завършила го е през 1982 г., не дава повод да се чете по друг начин, иначе това са детските й спомени. Добрич, 20-те и 30-те години, спомени от 2 до 12 години, най-съкровената десетилетка.

Леко протоколното заглавие „Земя и корени” придобива изящна точност още с първите страници. Спомените на Костова няма как да са друго, те са за Добруджа и семейството й. Не са единствената добруджанска картина за онова време, но са незаменимият детски свят, различният, приказно и драматично разминаващ се със света на възрастните.

Другият поглед към карнавала, празниците, всекидневието, смяната на сезоните, пейзажа, дори към освободителното движение, баща й е негов водач. С неусвояемите от възрастния детайли, с оживяването им. Костова припомня отвратително относителната ценност на свободословието. С пластичността на българския език. Като че ли тя е възможна извън наподобителното белетризиране, конюнктурата и конформизма, в които плуват писателите ни преходници.

Може да е от заниманията й с митологията и фолклора, Костова се самопредставя с тях, а такива отношения са предмет на по-сложни интерпретации. Но няма как да й се отрече мощното словесно ваятелство. Зад него задължително стоят талант и висока литературна култура.

Ей такива четива доказват изобразителната сила на езика ни. Не свободно слово, а словото на свободата, по категоризацията на Виктор Самуилов. Свободата е голяма литература, не интелигентски мурафети.

Коя е Севда Костова и защо романът излиза чак сега? Ще оставим отговора на сензационната журналистика, нека тя измъкне някое теленце изпод вола... А добричлии й дължат паметник, няма да им се размине.

Първо да отдъхнат нашенските писатели, тя е покойница (1921-2002). Второ да отдъхнат нашенските книгоиздатели, това не е маркетингова врява като около „Калуня-каля”.