Сдобихме се с нов Йордан Радичков

Петко Тодоров

И то буквално: Йордан Д. Радичков, автор на „Игра на гъски”

„Едва ли някой е обърнал внимание, че съществува едно такова селце, където кучетата не спират да лаят. И като че само кучетата там са разговорливи. Хората повечето мълчат. Не защото няма какво да кажат. А може би защото думите не им стигат, или пък са загубили думите си пред красотата на природата”, разказва внукът Радичков в „Игра на гъски” (изд. „Фама i”).

Сборник с разкази. Онзи от заглавието на корицата е за трима ловци край Дунава, дето не замръзват на косъм в дебелия сняг. Фабулата минава край героите, или ги оставя дето ги е подхванала. Ако междувременно не се е веснала онази с косата. Смъртта е закономерното решение.

Някакво деликатно ретро се влачи из разказите, замята ги със сянката на универсално време и подканя автора да не забравя голямото „Д”, което го разделя от дядо му.