page contents Книжен ъгъл: Марк Твен намига и на момичетата
Предоставено от Blogger.

Марк Твен намига и на момичетата

18.7.17

„Съвет към малките момичета” излиза за първи път у нас 150 години след издаването си. Титанът на остроумията идва и си отива от този свят с Халеевата комета

Титанът на остроумията Марк Твен дава съвети на момиченца! Който познава творчеството на прочутия писателя, с основание подозира някаква клопка зад подобно изказване. Авторът на „Приключенията на Том Сойер” я залага през 1865-а, когато написва кратката си история „Съвет към малките момичета”. Капанът щраква две години по-късно с публикуването й и в него падат не само образцови и палави момиченца, но и техните братя, родители, баби, учители.

В него шегобиецът Марк Твен от все сърце дава „съвети” от рода на: да полеете малкия си брат с вряла вода, вместо да го мъмрите или замеряте с кал или пък да пристъпвате към бойни действия със стари хора, чак след като те са започнали първи.Ясно е, че единствената употреба на подобни препоръки е за развеселяване и за нищо друго!

Досега „Съвет към малките момичета” не е излизал в България. Заслугата за появата му 150 години след първото му издание в САЩ е на „Лист”и поредицата си „Детски шедьоври от велики писатели” и така отдава почит на автора и творбата му.

Преводът е дело на изтъкнатата преводачка Невена Дишлиева-Кръстева, а илюстрациите – на Капка Кънева. Те са осъществени с техниката на хартиената пластика и са не по-малко остроумни от текста. Така българската художничка става съавтор на Твен.

Когато му хрумва да съветва момиченцата, Марк Твен е на трийсет и вика музата с тютюнев дим. Пуши поне по 300 пури на месец и никотинът вдига неимоверно работоспособността му. Поне така разказва в една анкета, правена седемнайсет години по-късно сред интелектуалци във връзка със стимулантите на творческата им дейност.

В началото на 60-те години на XIX век обаче Марк Твен все още не минава за интелектуалец. Името му също не е това, с което един ден ще разсмива целия свят. По онова време той е просто Самюъл Лангхорн Клемънс, както са го кръстили родителите му. Околните го признават за кадърен, но кадърен като лоцман, а не като разказвач.

Именно на кораб по Мисисипи бъдещият прочут писател 4 години изкарва парите си. Взира се напрегнато в плитчините на великата река и от време на време се провиква: “Mark Twain!”. С този възглас моряците предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване. Години по-късно Самюъл ще го вземе, за да подписва с него разказите си, публикувани в притурките на различни вестници. Освен него използва и псевдонимите Джош и Томас Джеферсън Снодграс. Mark Twain обаче надделява. Вярното произношение е Марк Туейн, но у нас от десетилетия го произнасяме Твен – по руски начин. Според литературоведите Клемънс за пръв път се подписва като Марк Твен на 2 февруари 1863-та под кратък пътепис. Първите му разкази са вдъхновени точно от приключенията по Мисисипи.

Твен работи като лоцман от 1857-а до избухването на Гражданската война през 1861 година. Понеже печели добре, убеждава по-малкия си брат Хенри също да стане лоцман. По-късно ще се обвинява цял живот. Защото Хенри загива на 21 юни 1858 г. при експлозия на парахода „Пенсилвания”, на който плавал.

Твен сънувал смъртта му месец по-рано и след трагедията се насочва към парапсихологията и става един от първите членове на Обществото за парапсихологически изследвания. Още едно явление бележи съдбата на Марк Твен. Феноменът е с космически произход и оставя диря в небето на всеки 75 години.

“Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишния без съмнение е казал: “Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно” – казва писателят през 1909-а . Предсказанието му се сбъдва – на 21 април 1910, ден след най-близкото преминаване на кометата край Земята, Марк Твен умира от сърдечен удар в имението си в Рединг, щата Кънектикът.

Само факти

Роден в град Флорида, щата Мисури на 30 ноември 1835, две седмици след приближаването на Халеевата комета.

Баща му е адвокат, мирови съдия и робовладелец. Твен е шестото от общо седем деца. Само трима от братята и сестрите му оцеляват.

През 1848 г. Твен започва работа като печатарски работник. През 1851-а, започва да пише статии и хуморески за вестник “Ханибал Джърнал”, който е собственост на единия от братята му. Когато става на 18, Твен напуска вестника и работи като печатар в Ню Йорк, Филаделфия, Сейнт Луис и Синсинати. През вечерите се самообразова в обществените библиотеки. На 22 години се завръща в Мисури и започва да работи като лоцман по река Мисисипи.

Исая Селърс е моряк, който пръв използва псевдонима Марк Твен. След смъртта му Самюъл Клемънс го взима.

Първият голям успех за Марк Твен идва с написването на разказа “Джим Смайли и скачащата му жаба”, публикуван в “Сатърди Прес” (Ню Йорк), на 18 ноември. Година по-късно Твен пътува за Сандвичевите острови (Хаваите) като репортер за “Сакраменто Юниън”. Тези пътувания стават основа на първите му публични беседи.

Близък приятел е с изобретателя Никола Тесла.

Марк Твен има три патента – едно от изобретенията е заместител на тирантите, а другото - историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващият се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят, преди да се залепят).