page contents Книжен ъгъл: „Две сини очи“ на класика Томас Харди за първи път на български
Предоставено от Blogger.

„Две сини очи“ на класика Томас Харди за първи път на български

19.9.17

Роман за любовта и за страданието след нейната гибел

„Две сини очи“ (Апостроф, превод Ваня Томова) е една от ранните творби на двукратно номинирания за Нобелова награда за литература Томас Харди. По думите на самия автор книгата е „романтичен и фантастичен“ роман за любовта и за огорчението и страданието, които идват след нейната гибел.

Публикуван през 1873 г., „Две сини очи“ не е дебютният роман на Харди, но е първият, който излиза с неговото име. В предходните му книги като автори са посочени популярните за времето си издатели братя Тинсли поради желанието на Харди да провери интереса на аудиторията към произведенията му.

„Две сини очи“ е творбата, която категорично предопределя и личния, и професионалния път на писателя, тъй като бележи два ключови момента в живота му. От една страна, докато пише романа, Харди се запознава със своята бъдеща съпруга Емма Гифърд. Ето защо в историята присъства силно изразен биографичен елемент – нещо, което никога повече не се проявява в по-късните произведения на автора.

Освен че отразява романтичността и красотата на първите любовни вълнения, „Две сини очи“ е проекция на социалните сили и събития, които превръщат Харди в легендарен писател, по-ясно от която и да е друга негова книга. Дилемата на главната героиня илюстрира сложния избор, пред който се изправя самият Харди – да продължи да се развива като утвърден архитект, или да поеме по несигурния път на твореца.

Романът разгръща теми, които са характерни за цялата белетристика на автора – проблемите за социалните контрасти, неравенството, любовта, лоялността и приятелството. За първи път писателят си позволява открито да критикува консервативните схващания за брака, образованието и религията, които ограничават човека и не му позволяват да открие своя път към щастието.

В центъра на повествованието е красивата Елфрайд Суонкорт, дъщеря на викария на Ендълстоу – отдалечена епархия до морето в Корнуол. Наивна, неопитна и млада, Елфрайд не е вкусила живота извън дома си. Присъствието на героинята е неосезаемо и едва забележимо. Единственото, което я отличава, са сините ѝ очи – сини като есенната далечина, безначално и бездънно синьо, в което не се поглежда, а се прониква.

Тихото и необезпокоявано съществуване на Елфрайд е нарушено, след като в града пристига младият архитект Стивън Смит. Двамата се сгодяват, но скоро след това сърцето на героинята се отдава на по-възрастния литературовед и най-добър приятел на Смит Хенри Найт. Доскорошните приятели бързо се превръщат във врагове, докато Елфрайд агонизира в опита си да направи избор между двамата.


„Две сини очи“ е роман за любовта, която идва с трепет, но донася само болка. Това е напрегната, драматична и парадоксална история за цената на приятелството и за невъзможните, но неизбежни избори, които водят до трагичен завършек.

За автора

Томас Харди е сред най-видните класици и обичани романисти на английската литература. Роден е в село Хайър Бокхамптън, енория Стинсфорд, Югозападен Дорсет през 1840 г. Творческият път на писателя започва в края на 60-те и началото на 70-те години на ХIХ в. Литературната дейност на Харди се развива много бързо особено след като той намира истинското си призвание: изобразяването на родния край – и всичките му големи произведения са свързани с това. Самият той разделя своите 14 романа на три групи: „експериментални“; „романтични и фантастични истории“ (сред които най-ярък е „Две сини очи“) и „романи за характери и обстоятелства“. В последната група влизат най-известните му: „Под раззелененото дърво“, „Далече от безумната тълпа“, „Тес от рода Д`Ърбървил“  и „Невзрачният Джуд“).