page contents Книжен ъгъл: Денят на Барутния заговор. В трилъра "Анонимните"
Предоставено от Blogger.

Денят на Барутния заговор. В трилъра "Анонимните"

5.11.17

Фикция и реални събития са съчетани умело, за да се създаде завладяваща история за конспирации и смъртоносни противоборства, пронизващи вековете в романа "Анонимните" (Ера, превод Гриша Атанасов).

Той е дело на известен френски писател, който предпочита да остане анонимен за публиката.

5 ноември 1605 г. Гай Фокс се опитва да взриви двореца Уестминстър в деня на откриването на Камарата на лордовете.

5 ноември 2020 г. Групата Анонимните излъчва странно заплашително съобщение по всички телевизионни канали из целия свят: "Ние сме Анонимните. Ние сме легион. Ние не забравяме. Ние не прощаваме. Страхувайте се от нас. Помнете 5 ноември!”

Светът е на път да се разпадне. Четири века на конспирация ще намерят своята развръзка. Вечната борба между властта с нейното потисничество и свободата ще достигне своята кулминация. Но днес, във време, когато реалното се смесва с виртуалното, става все по-трудно да се разграничи информацията от пропагандата, истината от илюзията... Следва откъс.
Лондон, нощта на 4 срещу 5 ноември 1605 г.

„Няколко часа остават преди Лондон да мине под желязо и огън.
Няколко часа остават преди зората да се вдигне за откриването на парламента и преди Камарата на лордовете да избухне в небесата. А когато разровят развалините, ще открият разкъсаните трупове на цялата британска аристокрация – начело с онзи шотландски дрипльо, крал Джеймс I.
Няколко часа остават преди дъщерята на краля, принцеса Елизабет, просто инфанта на девет години, трета в реда на наследяване, да заеме мястото на убития си баща, за да властва над една католическа държава и сложи веднъж завинаги край на англиканското вероотстъпничество.”
Като си повтаряше на ум тези славни пророчества, Гай Фокс провери за стотен път дали буретата с барут са скрити добре под купчината дърва в мазето, където се намираше, точно под Камарата на лордовете. Бяха 36. Можеха да изпотрошат наведнъж всички стъкла на Уестминстърския дворец и да сринат цялата сграда сред море от пламъци. Какъв прекрасен фойерверк се задаваше!
Той вдигна пред себе си фенера, в който мъждукаше пламъчето на свещ, и освети лице, белязано от нож, мустаци с храбро вирнати краища, остра козя брадичка и дълги коси под шапка с голяма периферия, закичена с фазаново перо. Наметка на плещите скриваше високата му фигура. В джоба си имаше огниво и прахан, за да подпали барута, когато настъпеше часът. Беше обут в ботуши с щръкнали шпори. Щом извършеше покушението, щеше да се измъкне към брега на Темза, там го чакаше лодка, за да го откара до другата страна на реката, при коня, който без забавяне щеше да го отнесе далеч от Англия.
Извади джобния си часовник с рязко движение. Наближаваше полунощ.
Този ден, той беше сигурен, щеше да бъде записан в историята. Щяха да го празнуват като символ на бунта срещу тиранията.

Гай се усмихна леко и мускетарските му мустаци се вирнаха още повече. Той щеше да стане герой. Освободител на Англия.
Оставаха само няколко часа очакване. Но тези часове бяха безкрайни! Гай Фокс нямаше друг избор, освен да остане скрит във влажното подземие през цялата нощ, за да пази експлозивите си. Беше му отнело месеци да подготви атентата. Не можеше да рискува заговорът да се провали в последния момент заради някаква небрежност.
Гай остави фенера върху едно буре и запъна ударника на своя „Петронел”, пищова си с дълга тънка цев. Трябваше да остане нащрек, готов за всякакви случайности.
Ако по някакъв огромен малшанс го откриеха копоите на краля, щеше да стреля на месо и да подпали барута без колебание. По-добре беше да умре с враговете си, като истински мъченик, отколкото да продължава да живее сред унижения, лишен от достойнство. Твърде дълго „папистите”, както подигравателно наричаха протестантите своите сънародници католици, бяха принудени да понасят неспирните им преследвания.
Когато крал Джеймс IV Шотландски, издънка на рода на Стюартите, стана крал Джеймс I Английски, искрица надежда пламна у католиците, които бяха обречени на ужасни страдания под властта на кралица Елизабет I, последната от династията на Тюдорите.
Надеждите бяха угаснали. Наистина, новият суверен беше дал знаци за толерантност през първата година от царуването си. Но много скоро бе предприел още по-драстични мерки срещу онези, които се вричаха във вярност на Ватикана. За да утвърди и заздрави начеващото си царстване, Джеймс I избра да използва англиканската вяра за укрепване на основите му. Англиканската църква си оставаше държавна религия, а папистите бяха поставени извън закона, подлежащи на смъртно наказание.
Преследванията бяха безмилостни. Само преди няколко месеца двама млади йезуити бяха екзекутирани публично, под одобрителните викове на тълпата. Жена, заподозряна, че е дала подслон на католически свещеник, беше обесена на площада. Друг човечец беше застигнат от същата ужасяваща съдба заради единственото престъпление, че се върнал в лоното на Римската църква. На католиците беше забранено да практикуват право, лишаваха ги от британско гражданство, не можеха да отворят магазин или кантора, нито да омъжат дъщерите си или да ги пратят в манастир, нямаха никакъв начин да осигурят своята и на децата си прехрана... Англиканският църковен трибунал ги бе отлъчил. Оставаше им алтернативата да емигрират или да стигнат до жесток и унизителен край.
Гай Фокс прекъсна размислите си за миг. Беше му се сторило, че чува подозрителен шум. Промъкна се тихо до вратата и я открехна. Уличката беше тъмна, зарината в боклуци, които местните жители изхвърляха през прозорците си. От мястото си различаваше входа на къщата, която Томас Пърси, член на кралския двор и участник в заговора, се бе погрижил да наеме няколко месеца по-рано. Мазето, в което се криеше сега Гай Фокс, принадлежеше на този дом. Той се огледа на ляво, после на дясно. Нямаше никого. Навярно беше просто плъх. В града гъмжеше от гризачи.
- Мръсни гадини – изруга Фокс и засука мустака си. Спомняше си, че плъховете бяха донесли епидемия от чума миналото лято, няколко седмици след като бе транспортирал своите 36 бурета барут по Темза, бе ги стоварил при Уестминстърския мост и ги бе скрил в подземието. Всичко беше готово, за да вдигне във въздуха двореца, но заради чумата откриването на Парламента бе отложено. В края на август Гай беше забелязал, че барутът е станал неизползваем. Беше се наложило да го подмени изцяло – и всичко това заради плъховете!
Той затвори вратата и се върна да седне на бурето. Нервите му започваха да се опъват. Нуждаеше се от една хубава лула, но щеше да бъде чиста лудост да пали огън с всички тези експлозиви край себе си. Вече нямаше търпение да приключи с цялата тази работа. Да подпали фитила на тези бъчви и най-после да се махне от това ужасно място, където беше принуден да се свива – той, човекът на действието, войникът, героят!
Беше роден в Йорк преди трийсет и пет години. Баща му бе умрял още когато той беше осемгодишно момченце. Майка му се бе омъжила отново за католик „отказник”, както наричаха отказващите да присъстват на англиканските служби. Гай на свой ред премина към католицизма. Веднага щом стана на възраст да се сражава, той замина на континента, за да участва в развихрилите се битки между католици и протестанти. Отиде във Фландрия за да брани католическа Испания срещу нидерландските реформатори протестанти. Участва в превземането на Кале след десетдневна обсада през 1596 г. Испанските войски, водени от дон Луис де Веласко атакуваха града и успяха да изненадат френските сили на Анри IV и английските наемници, изпратени като подкрепление от Елизабет I. Гай Фокс се прояви в сражението и бе възнаграден с командирски пост. Смени името си от Гай на Гуидо и замина за Испания, после за Брюксел, където срещна Томас Уинтър в началото на 1604 г. След като изгълта няколко пинти пиво в мрачното приземие на една таверна край Гранд плас, Уинтър взе да прави неясни намеци за подготовката на някакъв заговор за убийството на крал Джеймс I. Гай Фокс усети как сърцето му се разтуптява. Да се премахне кралят негодник! Да се разпали католическо въстание! Каква прекрасна програма! Той искаше да вземе на всяка цена участие в тази конспирация, дори това да включваше завръщане в Англия, където самото му присъствие го поставяше извън закона.
През февруари Фокс беше представен на Робърт Кейтсби, ревностен католик, спечелил много представители на провинциалната аристокрация за каузата си. Те заедно бяха разработили план как да убият краля като взривят Камарата на лордовете при официалното откриване на Парламента. За да се осъществи този амбициозен проект бил нужен военен, свикнал да борави с барут и оръжия. Изборът им се спрял съвсем естествено върху него.
Заговорниците се срещнаха тайно през май в страноприемницата „Патицата и Патока” в Лондон, близо до Странд, за да уточнят плана за нападението. Решиха, че на Гай Фокс се пада да подпали фитила.
Само след няколко часа.
Отново някакъв шум. Този път не беше му се сторило. Идваше от уличката. Някагно глухо изтропване, сякаш някой буташе вратата. Явно някой от пияниците, бродещи из безлюдните улици на Лондон след като бяха прекалили с бирата. Какво друго можеше да бъде? Ако копоите на краля или пазачите на парламента бяха надушили това скривалище, щяха да са нахлули отдавна. През всички тези месеци, когато Гай идваше почти всяка нощ да нагледа скъпоценния си барут, бяха имали безброй възможности да го арестуват. Защо да чакат до последния момент?
Гай осъзна, че ръцете му треперят. Беше нервен. Ставаше трескав в очакване на неизбежната експлозия. Въобразяваше си несъществуващи опасности. Трябваше много бързо да се овладее, ако искаше да издържи до сутринта, до часа, когато парламентаристите щяха да се съберат в Камарата на лордовете.
Беше чул нещо... Трябваше да си го изясни.
Стисна здраво своя „Петронел”, спусна периферията на шапката си по-ниско над очите и отново се примъкна тихо до вратата.
Залепи ухо за дъските и се заслуша.
Нищо. Никакъв шум.
Много предпазливо отключи вратата с лявата ръка и я открехна, докато с дясната стискаше с всички сили дръжката на пищова си.
Пак нищо.
Щеше веднага да затръшне вратата, но, внезапно обзет от съмнение, я отвори широко. Трябваше да се увери веднъж завинаги, че никой не го шпионираше и че нямаше от какво да се опасява. Пристъпи в уличката, вдигнал оръжие, готов да открие огън при най-малкото движение.
Но нямаше време.
Два тъмни силуета изникнаха сякаш отникъде и му изтръгнаха пистолета от ръката. Почувства се като стегнат в клещи. Прозвуча изсвирване и в уличката отекнаха виковете на ескадрон гвардейци.
Изникна един мъж в пълна униформа и отправи към заговорника поглед, изпълнен с презрение.
- Гай Фокс, арестувам ви в името на любимия ни крал Джеймс I за държавна измяна и подготовка на цареубийство.
Някъде в нощта камбана започна да отброява дванайсетте удара в полунощ.
Започваше нов ден.
5 ноември 1605 г.

Наръчник на съвършения Анонимен, извадка № 1

1. Кои са членовете на Анонимните?
Съвършеният Анонимен трябва да остава по всяко време и при всякакви обстоятелства съвършено анонимен. Той няма нито име, нито самоличност, нито регистрационна карта, нито банкова сметка, нито ипотечен или потребителски кредит, нито кредитна карта, нито телефонен номер, нито шофьорска книжка, нито карта на избирател, нито дом, нито семейство, нито съжител, нито дете.
Анонимният няма нищо. Дори лице. Когато се излага на погледите на света в компанията на други Анонимни, той слага маската на Гай Фокс, основателя на Анонимните.