page contents Книжен ъгъл: Когнитариатът проговори в „Сатененият остров” на Том Маккарти
Предоставено от Blogger.

Когнитариатът проговори в „Сатененият остров” на Том Маккарти

25.2.18

Петко Тодоров

„По-късно онази вечер отново се видях с Мадисън. Отново правихме секс. После, докато лежах в леглото, мислите ми за пореден път се насочиха към картини, изобразяващи нефтени разливи”, разказва героят на Том Маккарти в „Сатененият остров” (изд. „Алтера”, превод Стоянка Сербезова).

Щеше да е повече от нормално, ако първите 2 от цитираните 3 изречения не изчерпваха отсъствието му от свръхинтелектуализирания му свят. Той е в началото на 40-те, антрополог, нает от компания да прави досиета. Досиета на „японски аватари за игри, на вестникарски некролози, на интервюта със спортисти и техните мениджъри, на нападения на акули...” Компанията работи по грандиозен проект, за който отказва да сподели подробности, а прекият началник му възлага да напише „Велик доклад” с неедносмислена тема и цел.

Типичен представител на когнитариата. „Един от световноизвестните представители на съсловието, занимаващо се с утвърждаване на парадигми” е нескромното му самопредставяне. „Обяснявахме как социалните медии ще се превърнат в новите медийни барони, а предградията – в новия център на града, или как възникващите икономики ще прескочат аналоговата и ще навлязат директно в постдигиталната фаза”, за да заключи: „Бъдещето е най-голямата измишльотина”. Когнитарий. Маккарти ни кара да се върнем към съчинителите на понятието за да отчетем дефицита там на социални психолози.

Героят разказва през интерпретации на Леви-Строс и Бронислав Малиновски и се очаква читателят да сподели езика му. Прекарва будната част от денонощието във виртуална среда. Даже сценките на отсъствие от нея не го отвеждат другаде пълнокръвно. Безпомощен е пред смъртта на единствения си приятел – като преживяване - остава извън нея. Такъв е и при разказа на Мадисън за полицейските изстъпления при участието й в протест. Както и в завършека на романа в Ню Йорк, затиснат от тълпата... Може да се мръщим гнусливо на последното изречение в „Комунистически манифест”, но социалността на когнитариата не е безобидна. Писателят предупреждава.