Синовете на Оскар Уайлд го помнят с „Щастливия принц”

Геният пише приказката като подарък за синовете си, после влиза в затвора

Няколко приказки – такова наследство оставя геният Оскар Уайлд на децата си, след като роднини опитват да изличат спомена за него. Синовете му Сирил и Вивиан обаче не забравят как татко им е разказвал „Щастливия принц” и други истории, за да събуди в сърцата им жалост и съпричастие.

Те излизат в томче с пет приказки през 1888 г., а днес то продължава да е бестселър. „Щастливия принц” е най-популярното заглавие и от няколко дни в книжарниците е ново самостоятелно издание на приказката. То излезе с емблемата на „Лист” и е част от хитовата поредица „Детски шедьоври от велики писатели”. Големите достойнства са великолепният нов превод на Диана Симеонова и илюстрациите на Мила Янева-Табакова.

Оскар Уайлд пише „Щастливия принц” вдъхновен от игрите си с момчетата. По онова време той все още е млад и обещаващ автор, а славата му идва от публикувани стихотворения и афоризми. До шедьоври на литературата като „Портретът на Дориан Грей” или на драматургията като „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” и „Колко е важно да бъдеш сериозен” има още време.

През 1888-а Оскар е на на 34, а децата му на 2 и 3 години. В спомените си, писани десетилетия по-късно, по-малкият син Вивиан отбелязва, че животът им бил щастлив, а баща му бил любящ и всеотдаен.

Малко преди Великден 1895 г. обаче нещата се променят, защото на 25 май писателят чува присъдата “виновен” по обвинение за “възмутителна проява на неприличие с друг мъж”. Наказанието е две години строг затвор и гениалният драматург е хвърлен в тъмница заради любовта си към един аристократ. Нравите на Викторианска Англия заклеймяват подобни отношения като „содомия”, което обозначава не само секс с животни, а и хомосексуална любов.

Пет години по-късно гениалният писател вече не е между живите – умира в Париж след усложнения от менингит, беден и забравен. Така и не вижда повече децата си. Веднага след края на процеса съпругата му Констанс сменя фамилията си на Холанд бяга в Швейцария с момчетата. После ги изпраща да учат в Германия.

Изпитанията обаче не свършват – Констанс умира две години преди съпруга си и нейните роднини правят всичко възможно синовете на Оскар Уайлд да го забравят напълно. Това обаче не се случва, защото Сирил и Вивиан помнят „Щастливия принц” и другите приказки написани за тях.