page contents Книжен ъгъл: Защо сме в ерата на държавата-спектакъл
Предоставено от Blogger.

Защо сме в ерата на държавата-спектакъл

18.2.18

Петко Тодоров

Петър-Емил Митев сервира политология на прехода

„Държавата изчезва зад личността на своя лидер... Посланието започва да значи по-малко отколкото неговия носител, решително навлизаме в ерата на Държавата-Спектакъл... Логиката на държавата-спектакъл подменя гражданина с телевизионния зрител” – не е за сегашната българска действителност.

Изреченията са на френски автори от 60-те години, уточнява Петър-Емил Митев в „Преходът. Политологически ракурси” (изд. „Изток-Запад”). Втора част от 4-томник, след „Българите. Социологически погледи”, следват „Революция и реформа. Идеологически аспекти” и „Човекът във времето. Персонални фрагменти”.

Политология на нашенския преход. От избори на избори, през „жалоните” та до днес. „Демократизация = гласност + овче сирене!” – лозунгът е от митинга на 18 ноември 1989 г.

„Забележете, коментира Митев: не се иска чуваемост. Никой не си представя, че гласност може да има, но гласът да заглъхне в многогласен хор. И още: не се настоява за ИСТИНСКО сирене. Наивно се подразбира, че друго, освен истинско не може да има”.

Образите са по-ясни от съжденията. „Най-важният и най-тежкият въпрос: имаше ли алтернатива?” е важен и тежък не с отговора, а с интерпретацията. Четиво за тясна публика.

Социологът не бяга от социологията, за да лъсне социологическата цензура и автоцензура. За които се намекна в първия том. Обнародваните тук демоскопски оценки за соца и за сегашния капитализъм не стават за масмедиите. Социологът просто няма да е канен повече, ако ги изложи там със съответните коментари.

Зависимостта на автора от медийната политика, разбирай от официозната доктрина, е безкомпромисна и няма как да е иначе. В книгата авторът си е медийна политика, не че издателят е без значение. Важно е и кой е авторът. Компромисът е в обоснованото махване с ръка: „И кой ли чете книги?”.

„Истинският смисъл на едно събитие се разкрива от неговите последици”, отбелязва Митев. Държавата-спектакъл не е единственото чуждо изобретение. А заглавието на един от текстовете е логичното: „Е, и...?”.