page contents Книжен ъгъл: Капитализмът сам спъва себе си
Предоставено от Blogger.

Капитализмът сам спъва себе си

15.4.18

Петко Тодоров

Преведоха нашумелия Тома Пикети

„Дали динамиката на натрупване на частния капитал неизбежно води до все по-голяма концентрация на богатство и власт в ръцете на неколцина, както е вярвал Маркс през XIX в.? Или пък уравновесяващите сили на растежа, конкуренцията и техническия прогрес спонтанно намаляват неравенството, обуславяйки хармонична стабилизация в по-напредналите фази от развитието, както е мислел Кузнец през ХХ в.?

Какво наистина знаем за изменението в разпределението на доходите и собствеността от началото на XVIII в. до наши дни и какви уроци можем да извлечем за XXI в.?” – основните въпроси, на които Тома Пикети търси отговор в „Капиталът. XXI век” (Изток-Запад, превод Симеон Ангелов).

Доходността на капитала трайно надминава темпа на растеж на производството и дохода в почти цялата история на капитализма, разкрива Пикети. Което ще рече: богатството се държи от все по-тясна група участници. И то „няма нищо общо с каквито и да е дефекти на пазара. Тъкмо обратното, колкото „по-съвършен” е капиталовият пазар, толкова по-интензивно действа описаният механизъм”.

Пикети обработва дълги редове от числа за най-богатите държави от двата бряга на Атлантика. Осигурява цялата информация в достъпен сайт, та понася проверка. Тази концентрация на капитала спъва растежа. Класовото разделение се подразбира. Той пише с погнуса за колегите си марксисти и не му отива нашенското „мръсен комунист”.

Лечението: „разпространение на знания и инвестиране в квалификация и образование” и сериозно прогресивен данък върху капитала. „Предприемачът неизбежно има склонността да се превърне в рентиер и да господства все по-силно над тези, които нямат друго освен труда си, предупреждава Пикети.

Няма друг начин за връщане на контрола върху капитализма, освен да се залага върху все по-съвършена демокрация особено в европейски мащаб.” Какво излиза – капитализъм и демокрация не се подразбират едното с другото, каквото и да означава второто. Някое бъдещо българско поколение ще го проумее.