Ясно и достъпно въведение във философията

„Книгомания“ представя „Философията накратко. 200 основни концепции, променили света“ от Маркъс Уикс

Ясна и достъпна, „Философията накратко” (Книгомания, превод Емилия Ничева-Карастойчева)  е нагледно въведение в 200 от най-значимите въпроси, които човекът някога си е задавал. Обхващайки периода от древните философи до съвременните политици, авторът обяснява сложните идеи на най-влиятелните световни мислители в лесно разбираеми миниесета.

Обединила източната и западната традиция, книгата разглежда етиката, злото, свободата, правата, истината и каузалността през погледа на софистите, циниците, стоиците, епикурейците и много други. Философските системи дуализъм, конфуцианство и екзистенциализъм са обяснени понятно. От Декарт до Дарвин и от Буда до Бентъм – сборникът е отличен ориентир в интригуваща и пораждаща размисли тема. 

Маркъс Уикс е автор на много книги, между които „Философията накратко“, „Колко къртичини има в планината: Как да измерим каквото не знаем с помощта на известното“ и „Музиката: Бърз курс“. Съавтор е на „Книгата за философията“ и „Енциклопедия на хилядолетието“. Следва откъс.

Защо философията заема важна част от живота ни?

Философията най-вече е свързвана като основополагаща за хуманитарните науки, но разбирането ни за нея трябва да се простира в един доста по-широк обсег и колко всъщност е приложима дори в ежедневието ни. Наръчникът „Философията накратко“ на достъпен език, без да пренебрегва терминологията, проследява в 200 основни концепции на човешката способност да мисли рационално.

Всеки ден самите ние поставяме въпроси, търсим отговори, разсъждаваме по определен проблем от различни гледни точки. Съвременният мислещ човек непрекъснато осмисля света, живота си, търси подход да изрази правотата на знанията си. Темите и понятията, вълнували великите мислители, често присъстват и в нашите разговори с приятели, семейство, колеги.

Обсъждаме ги, спорим, често дори не постигаме съгласие. В тази книга можем да видим представените различни възгледи по даден въпрос, формирани през епохите. От подбора на Маркъс Уикс (един от авторите на „Книгата за философията“) на тези 200 концепции разбираме как се е променял мисловният процес у човека и можем да подобрим уменията си да организираме мислите и доводите си, както и логическата си аргументация. Познаването на философията дори съвсем бегло, на ниво обща култура, дава възможност за прилагане на различни техники за осмисляне на идеи, за допускане, че съществува и друга гледна точка, която сама по себе си е вярна и т.н. Както казва Питагор, „Човекът е мяра за всички неща“ – тоест няма абсолютна истина, а само относителна.

Този кратък, но съдържателен наръчник поставя редица въпроси като наистина ли няма морални абсолюти, представя концепции за справедливост, добродетел и щастие. Не са подминати и ключови популярни фрази като например „Всичко тече“ (Хераклит) и „Знам само, че нищо не знам“ (Сократ), теории като тази на Питагор, че Вселената е управлявана от числа, парадокси като този на Зенон за надпреварата между Ахил и костенурката и много други. Тези примери илюстрират колко разнообразни са формиралите се философски школи и че причина за тяхната поява е сблъсъкът между емпиризъм и рационализъм – настъпило е време, в което религията вече не може да отговаря на въпроси „защо“ нещо се случва. Сократ, Платон, Аристотел са основоположници на гръцката философия, но и тя по-късно се разделя на четири школи: циници, скептици, епикурейци и стоици и следва вече разцветът на Римската философска школа – Диоген, Пирон, Епикур, Сенека, Епиктет, Марк Аврелий. Появата на стоицизма пък съвпада с упадъка на гръцкото политическо и културно влияние  и възхода на Рим. От залеза на Римската империя до XV век се развива християнската философия – традицията започва от Августин, а кулминация е философската система на Тома Аквински. Научните открития, от своя страна, постепенно започват да опровергават основополагащи религиозни възгледи, а изобретяването на печатната машина лишава църквата от властта й върху информацията.

В изданието, разбира се, е отделено място и на ислямската философия (постановки на Авицена, Авереос), източната философия (Лао Дзъ, Конфуции, Сидхарта Гаутама), разглеждат се още основни понятия като появата на идеята за състоянието нирвана, за безсмъртната душа и др. Обръща се внимание и на обособяването на философските дисциплини: политическа философия, философия на етиката, логика, онтология, източна и западна философия, антична философия, философия на Римската империя, натурфилософия, ислямска философска школа и т.н.

В по-съвременен аспект „Философията накратко“ обръща внимание и на концепции като моралната правота на гражданското неподчинение, интерпретирана от Торо, Ганди, Мартин Лутър Кинг, редица актуални теми като раса, пол, защита на природната среда, теорията за големия взрив, теорията на Айнщайн за относителността, езика и лингвистиката като инструмент на философите (традицията на литературната философия) и др.

Колкото до бъдещето на философията и ролята й в обществото, трябва да отбележим тенденцията за насоченост към практическо приложение и теми. Още от края на ХХ век акцентът се измества към етиката и особено към развитие на политическа философия. Философските идеи намират практическо приложение в политика, правосъдие, бизнес, икономика, наука, медицина – особено важна е етиката при вземането на решения в тези области. Логиката пък се използва за анализ на валидността на аргументацията в множество житейски сфери. Ще се развиват въпроси, отнасящи се до политическа, икономическа и бизнес етика, за разпределение на богатствата, защита на правата на свободите, ескплоатацията на труд и природни ресурси, научна и медицинска етика (сложни морални дилеми) и др.

„Ако историята е показател, сред новите философи несъмнено ще се появи нов Сократ, Декарт, Хюм или Кант с революционна идея, която ще промени изцяло начина на мислене“, пише в заключение Маркъс Уикс.

Независимо към кои философски концепции имаме афинитет, нека не забравяме, че същността на философията е любов към мъдростта.

Етика: златната среда

Основна цел на Сократ е да усъвършенства определенията на концепции (например за добродетелта), за да се разкрие същностното им качество – търсене, продължило в моралната философия на Платон и Аристотел. Макар да търсят абсолютна дефиниция обаче, те се стремят да не я стесняват прекалено, предпочитайки идеята за нещо като ска̀ла на степените на всяка добродетел. Идеята за мярата присъства в древногръцката мисъл от най-ранно време, обобщена в максимата „Нищо прекалено“ и онагледена в мита за Икар.

Мярата е особено важен елемент от Аристотеловата етика. Според него отправна точка за спектъра на добродетелта не са крайностите „добро“ и „зло“, а оптималната стойност по средата на ска̀лата, т.нар. златна среда. Смелостта например се смята за добродетел, но крайните ѝ проявления са безразсъдството и малодушието – и двете нежелани черти; по същия начин суровостта и снизходителността се разглеждат като крайности на справедливостта.

Красивото

Сократ и последователите му търсят дефиниция не само на добродетелта. Един от привидно лесните му въпроси е: „Какво е красотата?“ – отправна точка за полето на естетиката. Както при добродетелта, по-лесно е да се разпознаят отделните ѝ проявления, отколкото да се определи същността на красотата.

Древните гърци обаче посочват някои общи характеристики – пропорция, симетрия, баланс, хармония. Те отразяват интереса към математиката, произтичащ от Питагоровия анализ на музикалната хармония и пропорционалност, и идеята за златната среда на Аристотеловата етика. Търсенето на дефиниция за красотата обаче повдига и други въпроси: универсални ли са критериите, или красивото е „в окото“ на наблюдаващия и зависи от вкуса му. Дали нещо е красиво, защото ние го намираме за красиво, или красотата се дължи на самото му естество? Има ли разлика между красивото в природата и в произведенията на изкуството, дело на човека?

Преценка на художествената творба

Древногръцката култура процъфтява през класическия период. По времето на великите атински философи са създадени знаменити творения на поезията, театъра, музиката, архитектурата и изящните изкуства. Не всички обаче признават съвършенството им – според Платон например те са съмнителни и несполучливи имитации на идеалните Форми на красивото и доброто. Как обаче трябва да се преценява творбата? Ако разчитаме на вкуса, рискуваме вместо на обективни критерии да се доверим на емоционалния отклик – т.нар. „емоционална заблуда“. Подвеждащо е също да се търси смисълът на изкуството – дори да открием авторовото намерение, то може да е в противоречие с нашето възприятие. Дали отблъскващият расизъм и арогантността на Вагнер намаляват стойността на музиката му, или това е пример за „заблудата на намерението“? Съвременното изкуство често излиза от рамките на тесните ни дефиниции; имитации и репродукции поставят под съмнение концепцията за ролята на твореца и повдигат вечния въпрос: „Какво е изкуството?“

Циници: Диоген

Триото Сократ, Платон и Аристотел се оказва пример, труден за подражание. След тях гръцката философия се разделя на четири школи: циници, скептици, епикурейци и стоици. Циниците следват възгледите (и ексцентричния начин на живот) на Диоген Синопски, който довежда до крайност Сократовата идея за отхвърляне на традиционните идеи за добродетелността. Диоген разглежда стремежа към богатство, власт и почести като пречки за добродетелността, възпрепятстващи добрия и щастлив живот. Той препоръчва прост живот, без материални притежания и в хармония с човешката природа. Това е не само философска позиция: Диоген живее по атинските улици, без дом, ако не броим делвата, където се приютява понякога; носи дрипи, прехранва се с огризки и пренебрегва социалните норми. Подобно на Сократ, заговаря атиняните, но е по-критичен. Твърди се, че дори денем разнасял лампа, „за да открие честен човек“. Нарекли го „Кучето“ заради начина му на живот и с думата киникос – кучешки, именували основаната от него философска школа.

Безсмъртната душа

Епикур вероятно е първият философ, отрекъл категорично съществуването на безсмъртната душа. Възприел теорията на атомизма, той смята не само че всичко е изградено от атоми, но и че няма нищо друго – всичко е материално и физическата смърт е краят на съществуването ни. Това е (и продължава да бъде) мнение на малцинството.

До Просвещението повечето философи застъпват възгледа, че сетивата и разумът са разделени и се помещават съответно в тялото и в душата. Платон вижда доказателство за безсмъртието на душата във вроденото ни познание за света на Формите – според него запомнено от предишен живот. Аристотел също размишлява, че макар да придобиваме знания чрез сетивата, изчезващи след смъртта, душата отговаря за мислите и може да съществува без тяло. Тъй като е невеществена, не подлежи на разруха и следователно е безсмъртна. Вярата в безсмъртната душа е залегнала в сърцевината на повечето религии и е крайъгълен камък в източната философия.