Присъдите на Кирил Кадийски

Петко Тодоров

В учебника му по употреба на думите

„Миграцията на наративни структури от една лексикална идентичност в лексикалната зона на нетъждествени наративи маркира, но – което е по-емблематично – дезавуира семиотични ерупции по дестинацията от семиология към семиотика, чието ескалиране и постфактумна реинкарнация...” е само третина от изречение.

Кирил Кадийски го измислил като илюстрация за нечовешко писане. Намираме го в неговата тухла „За поезията” (УИ „Св. Климент Охридски”, 529 с.). Тя е с лекции в университета, чието е издателството.

Пояснява: „Тази книга не съм я писал аз, писала ме е и ме пише тя вече 50 години докато съм се учил и продължавам да се уча на изкуството на поезията и поетическия превод, на книгоиздаване и най-вече на четене”. Дидактично стройна – почва с „Език и литература”, продължава с „Поезия и проза”, за да навлиза постепенно в поетичните дълбочини до дъното. Рими, ритъм, до последната тънкост.

Прецизна литературна теория, но не в академична форма. Както му е присъщо. С безмерни ерудиция и присъди. Късметлии са слушателите му. И заради способността му да илюстрира всеки възможен „казус” с версификаторски възторг, и заради повдигането поне със степен на изумлението от българския език пред дори изкусените от перото, и заради невъздържаници от сорта „Римните фойерверки на Валери Петров са като шампанско, колкото повече поемаш, толкова по-жаден си”.

Може да намери читатели. Но те със сигурност са във време, когато махалото ще обърне гръб на днешното ни слободясало слово. Гугъл е едно, Гогол е друго, припомня Кадийски. Книгата е присъда над словесните ни нрави, без това да е целта й. Защото е учебник за измерване, оценяване и употреба на думите...

Да се доверим на неговата полифоничност, сгъстена от респектиращ обем литературна работа: „Преди малко споменахме „Камбаните” на Едгар По. Камбаната е често срещан символ в литературата и най-вече в поезията. За кого бие камбаната? Всички знаем. Но сега тази бие, да ни покаже, че часът е свършил и трябва да си ходим”.