page contents Книжен Ъгъл: Автентичният планинец на Паоло Кониети
Предоставено от Blogger.

Автентичният планинец на Паоло Кониети

21.7.18

Петко Тодоров

Той се оказва невъзможен

„На по-късни години място, което си обичал като дете, може да ти се стори съвсем различно и да се окаже разочарование; или да ти напомни за това, което вече не си, и да те потопи в голяма тъга” – героят на Паоло Кониети в „Осемте планини” (Прозорец, превод Толя Радева).

На 31 е, току-що е загубил баща си, завещал му имот високо в планината. Над селото с 14 жители, където като дете прекарвал лятото с майка си – в Италианските Алпи над Милано и Торино. И където катерел с баща си – страстен алпинист. И където се сприятелил с местен връстник – овчарче. Но израснал, следване, градски живот, занимаване с кинодокументалистика, скитане из Тибет... И сега това наследство. Защо не.

Качва се пак в онова село, Бруно, онзи приятел го завежда до имота: срутена хижа на поляна край езеро – в чукарите. Но запрятат ръкави и я стягат: 2 стаи...

Важен в разказа е Бруно. Човекът, който израства в планината, там се социализира и не се вижда другаде: „Аз веднъж ходих в Милано. – И как беше Милано? – Абе. Много хора”. Бруно е запретнал ръкави и заради собствена ферма, прави сирене. С него остава приятелката на нашия, правят семейство, раждат дъщеричка – в планината... Краят е край на всичко, даже по-лошо.

Романът спечели наградата „Стрега” ‘2017 и в Италия минава за бестселър. Там е така. Разказването за обикновения човек не е умряло с неореализма, но и неореализмът не е умирал. И ако трябва да сме точни: неореализмът не идва от нищото. Та романът е много италиански. Кониети пише за човека и планината, но се е получил роман за човешкия автентизъм.

Между катерене на планина и живеене в планина е като между земята и небето. Героят си донася от Непал молитвени знаменца и ги окача пред хижата си в Алпите. Ти вярваш ли им, пита Бруно. – „Не знам. Но ми носят добро настроение”. Бруно е автентизмът, човекът на планината. Животът го изхвърля като такъв - от себе си, от планината не може. Толкова е логично, че щръква въпросът: въобще възможен ли е автентичният човек?