Книжен ъгъл

Денис Хънтър е световно призната авторка на романтични истории и има зад гърба си повече от трийсет бестселъра

Носител е на много награди, включително и за романите „The Convenient Groom“ и „A December Bride“,  филмирани от Hallmark. Когато не дирижира любовния живот на героите си върху страниците на своите книги, тя обича да пътува, да пие зелен чай и да свири на ударни инструменти.

„Изгрев над синия хребет“ (Кръгозор, превод Силвия Желева) е първият й роман, който излиза на български. В него читателите ще могат да съпреживеят сладката тръпка на влюбването, да усетят изпепеляващата болка на раздялата и за финал - да почувстват приятното и успокояващо чувство, когато всичко завършва щастливо.

Зоуи Колинс пристига в родното си място – малкото градче Копър Крийк,  с приятеля си Кайл и петгодишната си дъщеря за погребението на баба си. Тя няма намерение да остава дълго, още повече че Кайл настоява да продължат турнето с кънтри групата си. Но плановете й се променят, когато с изненада чува завещанието на баба си. На Зоуи е поверено семейното наследство – голямата прасковена градина в подножието на сините планини на Северна Джорджия.

Тя трябва да реши: дали да продължи с групата, турнетата и все по-контролиращия я Кайл, или да остане и да поеме риска със слабата реколта...  И с новия управител на градината – нейната стара любов Круз, „който някога бе откраднал сърцето ѝ, а после бе забравил да ѝ го върне“.

Какво Ви вдъхнови да напишете романа „Изгрев над синия хребет“?

Идеята за романа се роди, докато слушах една кънтри песен. В нея певецът пее за жена, която се връща в родния им град. Той я е познавал много добре. Но тя вече е с друг мъж, който я е променил много. Тя вече не е такава, каквато е била преди.
Това ме накара да започна да мисля за тази жена. Исках да разкажа нейната история. Така се появи Зоуи - главната героиня в романа ми.

Често пишете истории за малките градчета. Какво харесвате в тях? Вие самата от малък град ли сте?

Да. Аз съм от град наречен Медисън, Охайо.
В днешно време много хора пътуват, разпръсват се по целия свят, скъсали са връзка с корените си. Въпреки социалните мрежи сме все по-изолирани и обезличени, затова имаме нужда да се чувстваме свързани един с друг. Според мен все повече читатели имат нужда да четат истории за малки градове, защото там хората живеят в сплотена общност, подкрепят се един друг, приятели са и всички са като едно семейство.

Какво ви привлича в романтичните истории?

Аз съм романтик по душа, няма съмнение в това! Мисля, че това, което ме привлича най-много, е да навлизам надълбоко в психологията на хората, да изследвам какво ги кара да постъпват по един или друг начин. Много често, когато една двойка има проблем, то причината за него се корени в миналото на някого от партньорите – в предходните му връзки, в детството му. Това му пречи да има пълноценна, любяща връзка в настоящето.
Харесва ми да проследявам тези взаимоотношения - какво кара един човек да постъпва по даден начин, защото е бил изоставен или предаден някога? Никой не излиза от една връзка невредим. Всички имаме емоционални травми, които трябва да преодолеем. Това е и моята цел – читателите да се припознаят в някой от персонажите, да се замислят за своите емоционални проблеми и да работят върху тях. Мисля, че художествената литература е чудесен помощник в това.

В романа „Изгрев над синия хребет“ засягате сериозна и деликатна тема като домашното насилие. 

Исках да засегна подобна сериозна и чувствителна тема като насилието. В този случай при главната героиня е по-скоро на психическо, а не на физическо ниво. Беше важно да покажа причините, поради които Зоуи е във връзка с такъв вид контролиращ човек. Това произтича от начина, по който баща ѝ се е отнасял с нея. Надявам се, че ако читателите имат подобен проблем, това ще им помогне да го преодолеят.

Какво харесвате най-много в главните герои – Зоуи и Круз?

Харесвам в техните взаимоотношения историята за първата им любов и това, че за тях има втори шанс. Вдъхновяващо е да се проследят взаимоотношенията на двойка, която е направила грешки в миналото и е платила за тях. Сега пред тях се открива нова възможност.
Това звучи малко по-сериозно, отколкото повечето романтични истории.
Лошите избори имат своите последствия. Такъв е животът.

Какво искате да предадете на читателите?

Искам книгите ми да оставят след себе си само приятни чувства и емоции. Целта ми е читателите да усетят историята, да я съпреживеят. Защото когато си „в главата“ на героите, разбираш техните действия и емоционално се свързваш с тях, тогава е по-лесно да се учиш и да израстваш.
Източник: bookpage.com