Цената на авторската приказка расте

Петко Тодоров

Заради комерсиализацията на фентъзито

„А от бутилката в ръцете й се надигна нещо като рояк, като плътен дъх, като устремено нагоре тъмно петно, което издаваше високо бръмчене и миришеше на пушек от дърва, на канела, сяра...” и нещото се превръща в мъж: „Намирам се в тази бутилка от 1850-а”.

Бутилката е от оцветено стъкло, в Турция го наричат „окото на славея”. Джинът излиза от нея в „Джин в окото на славея” от Антония Сюзън Байът (Агата-А, превод Димана Илиева). Английска литераторка е тук на конференция, развеждат я по Капалъчаршъ, харесва си бутилката, в хотела я отваря. Джинът й обещава изпълнение на 3 желания и тя, докато ги обмисля, го подканя: „Разкажи ми историята на своите три пленничества”...

Издателството попълни поредицата си „Големите за малките” с „Домашни духчета” на Дубравка Угрешич с илюстрации на Душан Петричич: „Кнердо е съвсем безобидно домашно духче, което притеснява обитателите в къщата, понеже ужасно смърди. Обаче не трябва да го бъркате с пора, защото за разлика от него Кнердо не е животно. Той живее в коша за пране и най-много обича да се пъхне в мръсните чорапи” (превод Русанка Ляпова). Още 26 духчета населяват дома на Угрешич.

Загадка е, че няма обявен софтуер за съчиняване на фентъзи. Но ще се изненада ли някой, ако след време се окаже, че сегашните образци на жанра, особено задокеанските, са били съчинени от софтуер?

Неуморната комерсиализация на фентъзито вдига стойността на автентичната авторска приказка. Защото, отбелязва Байът в една от 4-те приказки до „Джина”, тя е „загадъчен намек за истинските отношения между спокойствието, красотата и ужаса”.