page contents Книжен ъгъл: Хедонистичният рай на Лорънс Дърел
Предоставено от Blogger.

Хедонистичният рай на Лорънс Дърел

23.9.18


Петко Тодоров


На остров Корфу, но в друго време

„Полуостров, отщипан, докато е бил нажежен до червено, после оставен да изстине в една антарктида от лава” – Балканите в погледа на Лорънс Дърел от „Пещерата на Просперо” (изд. „Прозорец”, превод Иглика Василева). Английският писател Дърел пристига със семейството и първата си жена на остров Корфу, 1935 г. През 1941 г. бяга от тук пред настъпващите италианци. Книгата пише в Александрия във военното време, което ще го вдъхнови по-късно за „Александрийски квартет”. Записки и спомени за острова.

Всяко образование по литература може да почне с какво ли не, но е задължтелно да свърши с „Александрийски квартет” и „Пещерата на Просперо”. Дърел е свършекът на писаното слово, след него какво? Засега виждаме него. Като свършек. И защо Корфу? – „Нощи сини и геометрични; примамлива и прелъстителна луна, небесният свод като отпечатък от прегръдка, докато тя изгрява – сякаш се надига в собственото ти гърло, толкова чиста и блещукаща”... Не е просто до образния език. Дърел не стига до него, почва от него за да разкаже хиперинтелектуалния хедонизъм. Който надзърта и в „Квартета”.

„Когато Зариан получи писмо от Унамуно или Селин, то се чете на глас, след което се пуска да обиколи масата; когато се случи аз да получа някое от несвързаните, темпераментни и пълни с цветисти изрази писма на Хенри Милър от Париж, цялата компания ликува” – в местна кръчма. Живот заради пътуване с лодка до неизвестен плаж, заради наблюдаване на залеза от специална скала, заради философските лакърдии около каната с вино...

Технологията на зехтина тогава е възгруба и възпримитивна, Дърел я разказва като технологична карта, но не заради картата, а заради преживяването и тя върви като поема.

Литература на пребиваването в рая. Рай с всичките му атрибути. Но лишен от религия. Див рай. С детайли като отговорът на овчаря  на въпроса защо обкичват с дрънкулки овцете, ползвани за жени: - „Смисълът е, че във всяко отношение са за предпочитане пред жените ни. И най-вече не говорят”.