page contents Книжен Ъгъл: Империята на Жан Д’Ормесон
Предоставено от Blogger.

Империята на Жан Д’Ормесон

9.9.18

Петко Тодоров

В ерудитската му подигравка с познанието

„Една доста могъща секта от жреци, родом от Сирия, успяла накрая да привиди в речта не само образа, но и самата същност на абсолюта и да слее в един и същ култ, предвестник на монотеизма, Словото и една привилегирована ипостаза на божествената същност” – стои съвсем наукообразно, но е от романа „Славата на империята” на Жан Д’Ормесон (Парадокс, прев. Владимир Сунгарски).

История на 55-годишното властване на император Алексий. Империята му се простира върху Европа, Азия и Северна Африка, той я разширил и укрепил.

Приема се, че романът е повод за избирането на Д’Ормесон във Френската академия през 1973 г. Разказва историята на Алексий и империята му по правилата на историческата наука – с позовавания на извори и историография, с цитиране на светила. Главите са посветени на епизоди, но и на всекидневния живот, науката, културата. Приложени са хронология, библиографски справки, показалец на личности и места, родословно дърво на династията. Но империята е измислена.

Д’Ормесон се забавлява ерудитски на гърба на историография, културология, философия. Разчита на специален вкус към словото: подиграване с всемира, но запазване на равновесие и внушаване на истината през парадоксалния максимализъм. Това последното не върви на българска почва – справка: случаят Свинтила...

Позоваване на измислени автори, цитати на светила от измислени техни съчинения, между изследователите на Алексий споменава и Полин Реаж, авторката на „Историята на О”. На стр. 585 четем: „Безспорно най-големият от историците на Империята написа някъде, че...” с отправка под линия: „Славата на Империята, стр. 585”.

Гъмжило от трафарети, често нелишени от двусмислие: „Алексий да не бил донесъл в Империята нищо друго освен изобретяването на нулата, той пак щял да има неувяхваща слава” – той въвел нулата. Но забранената му любов тече като в античен роман... Д’Ормесон  намига: Не взимайте задължително насериозно познанието и особено неговото изговаряне! И още: То е толкова крехко и безпомощно!