Втората световна война не свършва

Петко Тодоров

Заради глад за нейни прочити

През студената война западните автори намаляват техните загуби във Втората световна война и увеличават тези на противника. По същия начин постъпват и съветските, припомня Васил Сгурев в „Курският сблъсък” (Захарий Стоянов). Той се опитва да е обективен за най-крупното сражение. Любопитен е анализът на академика кибернетик с математическо моделиране.

Най-впечатляващото у Антъни Бийвър в „Сталинград: Съдбовната обсада 1942-1943” е белетристичният език (Изток-Запад, превод Мария Кондакова). Британският историк не спестява анализи, но грижата му за читателя е основната.

С картинната репортажност, с усета за парадоксалния детайл или кинематографичното описание, примерно на пленяването на Паулус, с психологичните портрети на участници и ситуации.

Борис Богачов е неизвестен съветски офицер и побългареното му заглавие„Цената на победата” влиза в поредицата на редактора Марин Гинев с мемоари предимно на германски участници заради „неконвенционалността” си (Прозорец, превод Мария Михайлова).

Поделен с драматизма и пацифизъм героизъм. Но и отрича митове, примерно за ролята на водката. Ала по-важно е съпоставителното четене с германците, които по правило съжаляват единствено, че са загубили войната. Незаменим хляб за народопсихолозите.