Петко Тодоров
„В Нигерия изгарят деца живи пред очите на родителите им. В Северна Корея изстрелват ракета. Повишеното морско равнище в цял свят изпреварва прогнозите. Само че нито една от тези новини не е на първо място. То е запазено за нова катастрофа... Стара Европа се мята насън, лута се между страха и състраданието, между помощта и отхвърлянето. Една седмица е разчувствана и добра, на следващата – подла и свръхразумна, иска да помогне, но без да сподели или да изгуби каквото притежава...” – разсъждава плодът.
Плод, фетус, нероденото още „В черупката” на Иън Макюън (Колибри, превод Надежда Розова). То слуша музика и новини в корема на майка си, слуша разговорите между родители и чичо си. Четирима герои в романа заедно с него.
Макюън, който прави висока литература и скрива литературността. Оставя читателя сам със себе си без каквото и да било писателско натрапване. Сега е обратното. Не изпуска читателя в нито един ред от романа, присъствието му е тотално, до границата с маниерност. Нещо като виртуозно овладяна маниерност. Която, вместо да спъва, увлича. А по-точната дума е „завлича”. Читателят се оказва заложник-късметлия. Големият писател го може.
Може и така... Майката е разкарала бащата, изневерява с брат му, замислят ликвидирането му заради наследствената къща. Зловеща и ефектна операция. Бъдещото дете е безпомощен свидетел. Чува всичко и премисля.
Бащата е поет и издател, част от предизвикателната литературност върви по тази линия. Деветмесечният плод размишлява през какви ли не цитати, запомнени от баща му. И разказът върви като силно олитературено криминале.
Потокът на съзнанието на плода и нищо друго: „Престъплението отнема само секунда. Преди да поемеш по пътя на отмъщението, изкопай два гроба, казва Конфуций. Отмъщението съсипва цивилизацията”.
Колкото до затиснатото му от електронните медии съзнание с проблемите на Европа и света – ами сегашният човек се ражда невротизиран, намига Макюън. Престъплението е гарнитура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар