page contents Книжен Ъгъл: Откриваме поезията на Дмитрий Кленовски
Предоставено от Blogger.

Откриваме поезията на Дмитрий Кленовски

18.12.18

В поредицата „Събеседници“ на издателство „Ерго“ излиза двуезичната книга „Недоказуемо, неотменимо“

Дмитрий Йосифович Кленовски (Крачковски) е роден на 24 септември 1892 г. в Петербург в семейство на художници. Един от най-големите руски емиграционни поети, почти напълно непознат у нас, чието творчество се отличава с високата си духовност и класическо съвършенство на формата.

Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове – на хартия или магнетофонна лента – стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия – повече от 70 години след първата му книга.

Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през 2011 г. от издателство „Водолей“, Москва. По това издание е подготвена и книгата „Недоказуемо, неотменимо“ с превод от руски, съставителство, бележки и рисунки на Владимир Морзоханов.

Поетът говори ясно и откровено за своята вяра, за съмненията си, за досега си до трансцендентното, за любовта си. Традиционни и не твърде разнообразни по форма, стиховете му – най-често четиристишни строфи, неоригинални римни схеми и размери (дори логаедите му са еднотипни) – са изпълнени с толкова интензивен и автентичен духовен живот, тонът им е толкова непринуден, образните и езиковите му находки са тъй свежи и органични, че читателят е благодарно увлечен от този разговор – сериозен и ведър, остър и деликатен, безкомпромисен и милосърден. Умира през 1976 г. в Траунщайн, Германия.

Владимир Морзоханов (р. 1963, София) е художник, преводач и поет. В общи художествени изложби участва от 1983 г., но първата му самостоятелна изява е организирана от галерия „Арте” през 2008 г. Втората е пак там през 2013 г. Издателство „Ерго” е публикувало книгите с негови преводи „Арсений Тарковски. Самосъзнаваща душа” (2010) и „Осип Манделщам. Небехранилище” (2012) и стихосбирката му „Дървото на достъпните за мен удоволствия“ (2014).

Замяука ли вънка котка,
ако можеш ѝ помогни
да се сгрее – и с мляко топло
до котлона я нахрани.

Тътри ли се хлапе печално,
весел нож ти му подари –
пушка дървена и пищялка
с него да си измайстори.

Щом девойка в зори се свие
тихо в теб – тъй деца мълчат,
от игра морни – преведи я
през житейския труден път.

Туй е всичко, което можеш
стори Господу за хвала.
То е малко и много. То е
като цвете върху скала.
1948

За тайната на битието
да поговорим малко пак.

Да, никой няма да докрета
до съкровения й праг,
да, примирили сме се вече
с това, че вечния й код
духът жадуващ е обречен
да не открие в тоз живот –
но колко радостно това е,
как е спокойно с мисълта,
как важно е за нас да знаем,
че все пак съществува тя!
1968

Вяра

Тъй всичко я оспорва, че хабиш
си времето, обсъждайки я даже!
Как би могъл да я онагледиш,
да я разкриеш точно и докажеш?

Но жива е у тебе тя все пак –
непроумяно чудо, избуяло
незнайно откъде, незнайно как,
като трева, растяща през асфалта.

Без име, мълком я носи, разбрал,
че не е всичко тука обяснимо,
но с чувство, че си прав, изпълнен цял –
недоказуемо, неотменимо.
1972