page contents Книжен ъгъл: Илюзорната Европа
Предоставено от Blogger.

Илюзорната Европа

10.2.19

Петко Тодоров

В днешния прочит на Стефан Цвайг

„Всяка радикална промяна, всяко насилие изглеждаха вече невъзможни в този век на разума.Това чувство на сигурност беше най-завидното притежание на милиони, техен общ жизнен идеал.”

И другото: „Закрепостени в нашите възгледи за правото, ние вярвахме в съществуването на  немската, на европейската, на световната съвест и бяхме убедени, че има предел за безчовечността, която ще се унищожи от само себе си и веднъж завинаги ще изчезне от цялото човечество” – Стефан Цвайг в „Светът от вчера. Спомени на един европеец” (изд. „Колибри”, превод Анна Лилова).

Единият цитат е от навечерието на Първата световна война, другият – от навечерието на Втората. Някой да открива разлика между тях?

Цвайг споменава в самия текст годините на писане 1940-а и 1941-ва. Тогава е в САЩ и Латинска Америка, през 1942 г. се самоубива с жена си в Бразилия. Ако това е автобиография, то тя е духовна автобиография. Битийното се отбелязва само доколкото е от значение за небитийното. Но не е писана като автобиография.

Ключът е във втората част от заглавието и в признания от сорта: „Както знаем от опит, хиляди пъти по-лесно е да се възстановят фактите на една епоха, отколкото нейната морална атмосфера”. Той възстановява Европейската морална атмосфера от края на XIX век до началото на Втората световна война.

Стигаха в това четиво интимните портрети на Верхарн, Рилке, Ромен Ролан, Фройд... Но в днешния прочит щръква европейската идея. За Цвайг тя е „мирното единение на Европа”, „Колко безсмислени са тези граници, разсъждавахме ние...”. Тя пред очите му се проваля два пъти. То и Хитлер е преследвал единение на Европа - по своему.

Моралната атмосфера е илюзорна. Защото е по задължение въпрос на гледна точка и моралът е функция на интереси, както и да се обяснява. В наши дни го крием зад евфемизма „ценности”. Четенето на този Цвайг е здравословно. Неговото проникновение е отрезвяващо. Не че точно от читателя на Цвайг зависи нещо, но така читателят се усеща по-близо до себе си.