Откъс: Наруши правилата с Ричард Темплар

От автора на „Правилата на живота“ и „Правилата на хората“, който с много чувство за хумор и присъщата си мъдрост отново ни повежда в дебрите на човешкото поведение

От деца ни учат да живеем по правила. Родители, учители и приятели ни заливат с купища полезни указания, принципи и аксиоми, водени от желанието да ни помогнат да живеем по-добре. Проблемът е там, че много от техните съвети просто не са верни, поне не и през цялото време. И все пак те оказват огромно влияние върху нас, независимо дали го съзнаваме или не.

Как да отделим ценното от излишното? Златото от пясъка? Мислете. Поставяйте под въпрос всичко, на което са ви учили, и не живейте според правилата на другите, докато не прецените доколко са валидни за вас. Няма значение дали сте на 18 или на 80 − преразгледайте уроците, научени в детството, и решете дали още имат значение за вас. Бъдете честни със себе си.

Това е вашият живот. Защо да не го живеете по своя начин? - пита Ричард Темплар в „Правила за нарушаване“ (Обсидиан, превод Елка Виденова). Следва откъс.

Правило №1 Успехът се измерва с престижна работа и високи доходи

Мнозина с готовност ще ви обяснят, че никога няма да постигнете успех, ако не направите това или онова. Готов съм да се обзаложа, че вече сте чували мъдрости от рода на: „Нищо няма да постигнеш, ако не запретнеш ръкави и не работиш здравата/не завършиш университет/не си взе­меш изпитите/не си намериш „свястна“/добре платена работа“. Сещате се за какво говоря.

Я чакайте малко! А какво точно разбирате под „успех“? И само един път ли води към него?

Родителите, учителите и добронамерените приятели, които ви дават подобни съвети, вероятно изхождат от мисълта, че основната ви цел в живота е да се сдобиете с хубава къща, много пари или висок пост.

Да допуснем, че те са прави и целта ви е именно тази. Действително ли единственият начин да я постигнете е да си вземате изпитите с отличие, да завършите висше образование, да получите добра работа и да се изкачите по корпоративната стълбица? Разбира се, че не. Да, това безспорно е един от начините, но далеч не е единственият. Стотици хора са напуснали университета, без да завършат, и пак са успели да натрупат състояние.

А и кой казва, че успехът се изчерпва с пари и престижна работа? Вярно, че понякога ги използваме като мерило, но има и други критерии. Единственият начин да прецените какво означава успехът за вас е да установите кое ви носи удовлетворение. За някои хора това наистина е скъпа кола или влиятелен пост. Ако това се отнася и за вас, добре.

Но ако подобни неща ви се струват несъществени, явно сте от хората, които търсят нещо повече в живота. Възможно е за вас успехът да означава голямо семейство с много деца или работа, която ви оставя време и за други интереси. Възможно е за вас успехът да е свързан с удов­летворението, че помагате на другите, или с интересна професия, която ви поглъща изцяло, макар заплащането да е ниско, а шансовете за издигане – нулеви.

Познавам мъж, който се почувства истински доволен от живота едва когато постигна финансова независимост и се установи да живее в планината в Уелс в компанията на своето куче. Познавам жена, която усети, че е успяла, когато си купи апартамент в Лондон, въпреки че нямаше изгледи за кариерно развитие. Познавам хора, за които успехът означава да напуснат града и да заживеят в провинцията, с непретенциозна работа и далеч по-малка къща. Познавам и такива, които са готови да се захванат с всякакво занимание, стига да е на открито. Единият ми син се чувства безкрайно щастлив на яхтата, която ремонтира с години, и е готов да се захване с всякаква работа, стига да му остават време и средства да я поддържа. Чувства, че е постигнал успех, защото я е превърнал в свой дом.

Дори онези, които копнеят за по-традиционната формулировка на успеха, имат различни виждания по въпроса. Някои искат пари, за да парадират с тях, други – за да почувстват известна сигурност. Някои се стремят към престижна работа заради статута, други – заради предизвикателството. Ние сме различни. И все пак за почти всички постигането на успех означава упорит труд и ясна цел. Само вие знаете каква е вашата цел.

Не позволявайте на други да ви казват какво е нужно, за да успеете, защото нямат представа какво означава успехът за вас. А вие, от своя страна, трябва да помислите какво искате да постигнете, иначе не бихте могли да полагате усилия в нужната посока. (…)

Правило №9. Учителите знаят най-добре

Когато на шестнайсет реших, че съм учил достатъчно, директорът на училището ми заяви, че от мен няма да излезе нищо. Вярно, нито съм спасил света, нито съм станал министър-председател, но ми се струва, че съм се справил добре.

Проблемът с повечето учители е, че знаят твърде малко неща извън преподаването. Мнозина от тях се женят за партньор със сходна професия. Цял живот работят в сходни институции. И мирогледът им неизбежно се стеснява.

Не отричам, че работата им е неимоверно важна – добрите учители могат да окажат положително влияние върху стотици деца, да ги вдъхновят за велики постижения. По никакъв начин не искам да подценя ролята им. В същото време обаче познавам твърде малко учители, които знаят какво се изисква, за да станеш пилот например или да работиш за международна благотворителна организация, или пък да ръководиш собствен бизнес.1 А и не им е нужно. Добрите учители с готовност признават, че не са специалисти по всичко.

По тази причина се чувстват в свои води, докато преподават учебната програма и (да се надяваме) вдъхват на учениците си любов към предмета. Извън този предмет обаче не вземайте думите им прекалено присърце. Много деца търпят безкрайни критики, задето не пишат красиво, без никой да си направи труда да ги успокои, че в повечето професии краснописът няма никакво значение. И без това ще използват компютри. Всички бихме искали да пишем красиво, но ако не ви се удава, не се тревожете – красивият почерк далеч няма значението, което му отдават учителите.

Някои учители държат на спазването на установения ред. Повечето хора нямат нищо против да следват правилата, но други не са в състояние да се подчиняват сляпо на установените норми. Ако сте учител, наистина трябва да спазвате реда, тъй като работите в институция, която се крепи именно на това. Но ето тук някои учители не успяват да погледнат извън рамката на собствения си свят. Истината е, че ако искате да станете изследовател, графичен дизайнер или писател, свободомислието ще се окаже много по-ценно и желано качество.

Затова помнете, че учителите не знаят всичко. Знаят много по предмета, който преподават, за ученето като цяло, за работата в традиционни институции, за децата. Но в познанията си за останалия свят имат сериозни пропуски. Така че, ако в училище са ви повтаряли, че презентациите ви не струват или че поведението ви е под всякаква критика, не се обезкуражавайте. Намерете си професия, в която не се държи на подобни неща и в която ще оценят истинските ви качества. Светът има нужда от всякакви хора, таланти и гледни точки. Вярвайте в себе си, независимо дали още учите, или вече работите, и развивайте силните си страни.

И ако ви се стори, че това Правило е написано точно за вас, защото сте свободомислещ човек с изключително нечетлив почерк, то непременно се вслушайте в съвета ми – не ставайте учител.