Изключението Григор Ленков

Петко Тодоров

Такъв е в спомените за него, но това не е всичко

„Когато отидох до редакцията да си взема парите, как страшно ми стана. Всичко там... Спрях до огледалото на втория етаж, извадих жълт гребен и бавно и мълчаливо се заресах. Беше страшно. Дъхът на този хладен копидор, извитите стълби, дори и това голо огледало, в което се оглеждах преди – плаха, тънкокрака, с плитка на върха на главата, която кой знае защо не ми тежеше, всичко бълваше него – категорично, безпрекословно, невъобразимо – решех се аз и си мислех: защо го няма сега да ми се порадва – колко съм пораснала и как хубаво се усмихвам...” – Петя Дубарова в дневника си за своя редактор Григор Ленков в списание „Родна реч”.

Четем в „О, тази вечна самозабрава на труда... Спомени за Григор Ленков” (Изток-Запад).

Поета и преводач Ленков (1938-1977). Първо „поет”, макар че се прочу повече с второто, стига му и „Евгений Онегин” на Пушкин... Не е първото такова издание за него, но всяка от 415-те страници си заслужава. Дължим го на съпругата му Цвета Ленкова. На паметта дължим непретеглим въпрос.

Тези спомени са сякаш предвидими: за покойните или добро, или... Въпросът е как да обясним Ленков извън тази ритуалност. За него нямаше крива дума приживе. От него нямаше крива дума – в свирепия ни свят на думите. И той не е просто български, такива са нравите в тази област. И само в нея ли? Как да се обясни на едно следващо поколение, че Гришата е този в тази книга, но не по силата на въпросния ритуал.

Името „Гришата” беше приживе име на изключението. Можем да търсим измерението му в дуета с Любен Любенов – как се превежда съвместно поезия? Заедно превеждаха още Далчев и Муратов. Литературният дует е космическа рядкост: Братя Мормареви, Илф и Петров. Как се стига до еднаквост в думите? Или в уникалната му роля в „Родна реч” – работата с прописващите средношколци. Тя е незаменима с никой курс по творческо писане, нека някой да го опровергае... Поне докато са живи помнещите го ще е живо и изключението.