page contents Книжен ъгъл: Аристократичната ирония на Кирил Кръстев
Предоставено от Blogger.

Аристократичната ирония на Кирил Кръстев

7.4.19

Петко Тодоров 

Преоткриваме я в спомените му

Кирил Кръстев за Александър Балабанов: „Не зная кога и как е добил гротескния си образ, в който го карикатуреше най-близкият му приятел Александър Божинов и в който го познаваше целия български народ – късобедрен, коремест, с голяма антропоанимална глава на къс врат, с едро апоплектично лице, оцветено с червена периферна капилярна мрежа, с рошава, винаги невчесана коса с виснала над челото букла, с пъстри очи и сънно натежали клепачи, с гърлено експлозивен и лабиално отривист недоизказан говор. Дремеше, унесен в мисли или от артериосклеротична умора и разсеяност, може би и от разтворените от някоя и друга чашка липоидни вещества на мозъчните клетки. Беше разпилян и несистемен, но току сред унеса и плюнчестия си говор изригне някое откровение, духовита реплика или сприхава присъда”. В „Спомени за културния живот между двете световни войни” (изд. „Ера”).

Длъжници сме на издателството, че се сети за спомените на Кръстев и че заявеното допълнение с „материали от личните му тетрадки” е само благородно намерение. Първото издание (1988) беше обмисляно към 20-ина години, очерците премервани  десетократно.

Кръстев не заслужава обръщането си в гроба. И заради периодизацията му на българската художествена култура, и за откриването на наченките на Ренесанс в Средновековна България, за ревностния, но и безкомпромисен критичен апетит към авангардизма в изкуството. Ако щете и заради характерния му уточняващо-систематизиращ почерк, виж горния цитат. Най-лесно е да го определим през образованието и заниманията му в естествената история, но не, той е собствено в настройката му.

Изкуствоведът Кирил Кръстев (1904-1991). Тези спомени са мерило за отчайващото ни днешно медийно говорене. Забележете аристократичната ирония. Дистанцията от митологизъм и демитологизъм. Информационния кондензат – за персони, литературни кръгове и „салони”... Негови ръкописи потънаха в ликвидираните държавни издателства, пишещият тези редове дебне кога ще се появят под чуждо име.