Шпиони, шифри и партизани в историята на Макс Хейстингс
„Всички те са патологични лъжци, склонни да преувеличават собствената си роля”, пише Макс Хейстингс в „Тайната война. Шпиони, шифри и партизани 1939-1945 г.” (Изток-Запад, превод Мария Кондакова).
За мемоарите на тогавашните шпиони. Не му е лесна работата на британския историк, налага му се непрекъснато да ги цитира. Подредил историята си хронологично. Съветските тайни служби се оказали най-подготвени към началото на войната: „Мащабът на шпионските мрежи, които СССР изгражда в САЩ, Великобритания, Япония и Европа, надхвърля създаденото от която и да е друга държава”.
Проблемът има две страни: работата на съветските тайни служби и мотивацията на вербуваните агенти. Комунизмът е привлекателна идея: „Във всяка страна умни и образовани мъже и жени с високи идеали и безгранична наивност се надпреварват да издават тайните на собствените си общества заради това, което си представят като по-висша кауза”.
Така и свършва онази тайна война: „Дванайсет дни преди първата атомна бомба да бъде сглобена в Лос Аламос, НКВД получава нейната техническа документация”... А германското нападение над СССР е изненада единствено за Сталин и сякаш това е безинтересен сюжет, но Хейстингс внася интригуващи нюанси...
Разбираемо е неговото основно внимание върху британските служби. Сарказмът му за тяхната готовност е неудържим. Ето думите му за МИ-6: „Организацията се управлява от котерия началници с антиинтелектуална настройка, които виждат основната си, ако не и единствена, задача в борбата с революционния комунизъм”.
И все пак четивото му удря в земята който и да било шпионски роман. Не заради мащабите на това и онова: „Публицистите, които твърдят, че някоя сензационна съвременна книга разказва „шпионската история, променила хода на Втората световна война”, могат със същото основание да цитират „Мери Попинс”.
Заради човешкото присъствие. Ексцентризмът е задължителното качество, останалото се наслагва отгоре в парадоксални, причудливи, екстремни, непредвидими, фантазни форми.

Няма коментари:
Публикуване на коментар