Баба Яга за начинаещи

Петко Тодоров

Дубравка Угрешич съшива фолклор с литература

„Навън духаше вятър и разнасяше боклуци по пустите улици. Градът изглеждаше зловещ. Тровеше ме и това, че не успявах да разпозная нито един детайл от него... Някога това беше красив град. А сега се е превърнал в място, населено с печалбари. Всичко тъне в разруха, занемареност, отвсякъде лъха простащина” – Варна през очите на Дубравка Угрешич в „Баба Яга снесла яйце” (изд. „Колибри”, превод Русанка Ляпова).

Майката на хърватската писателка е от тук. Довеждали я като тийнейджърка. Сега майка й е в Загреб, престаряла вдовица, праща дъщеря си да снима града, та да търси в снимките своите спомени.

Това в първата част на книгата. Във Варна Угрешич е с вманиачена по творчеството й млада българска фолклористка, която й вгорчава до крайност престоя. Във втората майка й, но вече не като нейна майка, а като белетристична героиня, е с две приятелки връстнички на балнеолечебен курорт.

Третата част е фолклористично-фройдистка студия-анализ на първите две, подписана от онази фолклористка. Като литературна игра – виртуозно. Не че Угрешич не го може и без чак толкова сложна конструкция. Ако в първата част приспаднем варненските преживелици се получава шедьовър: превръщане на майката в думи. Не в литература, а в думи. Може да е литература, но стои проникновено автобиографично.

Втората част си е самостоятелна повест. За женската старост: „И докато смисълът в живота все се изплъзва и бяга, историята се стреми да се раздипли както се полага”. Третата част разкодира мотива за Баба Яга в тези истории: „Баба Яга за начинаещи”. Всичко е с корен в мита – от имената на героините до отношенията и до незначителната случка. Всичко може да се интерпретира през славянските митове и фолклор.

Дали е така, или писателката е съчинила история, основана на митове и фолклор? Ето я играта... „В добрия текст читателят трябва да се чувства като мишка в сирене”, четем към края. На любителя на концептуалната литература му е писано да е най-тлъстата мишка.