Непознатият Албер Камю

Петко Тодоров

„Единения” излиза за първи път на български

„В края на краищата, чувствах се щастлив във Флоренция, подобно на много хора преди мен. Но що е щастието, ако не простото съответствие между личността и водения от нея живот? И какво по-закономерно съответствие може да слее личността с живота, ако не двойното съзнание за стремежа към вековечност и съдбата на смъртност? Поне се научаваме да не разчитаме на нищо и да възприемаме настоящето като единствената истина, дадена ни „в добавка” – Албер Камю в „Пустиня”. То и още 3 есета съставят „Единения” (изд. „Фама+”, превод Мария Коева).

Българското заглавие следва да се разбира като „уединение”. В това есе той се уединява в Италия. Роденият в Алжир писател и философ-екзистенциалист, и нобелист за 1957 г. пътешествал из Европа през 1936-37 г., оттогава са му италианските преживелици. Другите есета са единения из Алжир.

Книгата излиза за първи път на български и е част от договора на издателя с наследниците на Камю за 8 заглавия. Тя е от 1939 г., приживе не й е обърнато внимание, но после се оценява като поставяща основите на стила и философските му идеи.

Обикаля паметниците в Италия като нетурист. Хайде, тук споменава църкви и фрески, а в алжирските есета топографията е нищожна. Неизкушеният от философията днешен прочит е длъжен да отчете нетуризма на Камю, няма го сегашното писане за места с консуматорския ентусиазъм. Неговите посещения са словесни реакции на намерен смисъл.

Длъжни сме да отчетем противостоянията между неолибералната доктрина и вълненията на екзистенциализма. Поколението, израсло у нас в клетката на неолиберализма ще има ли силата да схване, че прокламираните от него ценности затварят ума?

Ценностите предполагат предопределеност. Отварят го идеи. Екзистенциализмът беше идеи. И хуманистичната мисъл имаше обществено признати авторитети. Няма необратимост в човешката менталност, един ден идеи ще сменят ценностите. Нонконформистката революция ще изяжда своите деца, но на ревностния читател ще е интересно и обещаващо.