Идеализъм на минус 50 градуса

Петко Тодоров

За Гражданската война може да се пише еманципирано

„Ние всички подсъдими знаем за необичайната доблест на отряда на гражданина Строд и изразяваме най-искреното си възхищение пред него. Моля, това мое заявление да не се приема като опит да облекчим участта си” – генерал Анатолий Пепеляев пред военния съд, 1924 г., град Чита, Забайкалския край. След  разпита на свидетеля Иван Строд.

Пепеляев ръководил Сибирската доброволческа дружина – 7-800 бойци в опит да изгони червената власт от Якутия, но по пътя срещнал съпротивата на 282 червеноармейци, барикадирали се в юрта в пустошта, ръководени от Строб. Те спрели похода на Пепеляев. Двамата останали като символи на противоборството в този край – с последните сражения в Гражданската война в Русия. Припомня Леонид Юзефович в „Зимния път” (изд. „Еднорог”, превод Валентина Радинска).

Потресаващо четиво. Придвижване с десетки километри дневно най-често пеш през бездънен сняг и при температури минус 40-50 градуса с оскъдни провизии. Онези 18 дни от отбраната на Строд не понасят въображение. Барикадата изграждали от трупове на загинали. Студът ги правел бетонно твърди и непробиваеми от куршуми. Пролуките запушвали с конски глави, с убитите коне  се прехранвали. Не подлежи на преразказване... „Документален роман” е жанровото самоопределение на Юзефович, 20-тина години събирал сведенията.

Той е за тези двамата. Безподобни идеалисти с литературни заложби. Видели се единствено на процеса. Руският прочит няма как да не е натоварен с непроницаем отстрани драматизъм. Българският прочит извиква мизерията на преходническото белетризиране на „близкото ни минало”. Юзефович не стаява симпатии и антипатии към обстоятелства, но не декларира „Аз съм от тези”.

Конюнктурщината тъпче и руските писатели, но там литературната култура е дълбока и тя подпира такива изпълнения. Тя е основание и упование за еманципиране. И нашенската гражданска война гъмжи от драматизъм и идеалисти. Дали само литературната ни култура е плитка, друг да каже.