Тери Игълтън: Поне в смъртта всички най-накрая се обединяваме

Петко Тодоров

Нашумелият литературовед разсъждава върху живота

„Учудващо е, че през двайсет и първи век материалната организация на живота трябва да бъде толкова солидна, колкото е била в каменната ера. Капиталът, който би могъл да бъде посветен на освобождаването на хората от трудовите усилия поне в умерена степен, вместо това е посветен на натрупване на още капитал” – Тери Игълтън в „Смисълът на живота” (Колибри, превод Паулина Мичева ).

Авторът не е български нововъзникнал неолиберал, че да го е шубе от социалния критицизъм – да не го помислят за нещо друго! Влиятелният британски литератор е интелектуално еманципиран, въпрос е не само на самочувствие. Социалната критика за него е част от работата, а и литераторстване без нея е или първична наивност, или мижитурстване.

Игълтън е превеждан у нас като литературовед, но тази му тема е по-скоро философска. Той се включва с нея в оксфордската поредица за кратки въведения в такива въпроси. Без да се прави на философ и без да се срамува от социалния си критицизъм: „Философите са сведени просто до лабораторни техници на езика”.

Да, Игълтън минава през философската класика, как иначе, но и през литературата и успява да се предпази от езиковата техничност. И е четивен. Що е смисъл, що е живот, що е смисъл на живота.

Изненадата е, че такова разсъждаване е възможно и че то стига до читателя. „До голяма степен в момента културата се занимава с това да държи хората безобидно разсеяни, когато не са заети с работа”, припомня Игълтън. Ползва темата като игра за да въвлече читателя в интелектуално приключение. Отговорът му е между личностната и общностната свобода.

А възможното обобщение: „Най-малкото, което ни свързва в момента, е волята да оцелеем пред лицето на различните заплахи за нашето съществуване, надигащи се от всички страни. В известен смисъл хората, които отричат реалността на човешката ситуация, отричат и глобалното затопляне. Нищо не би трябвало да обединява вида ни толкова ефективно, колкото възможността за изчезването му. Поне в смъртта всички най-накрая се обединяваме”.