Познанията като графична история

Всичко, което трябва да знаете за Платон и за психологията, поднесено по разбираем и лесен начин

Независимо дали учите или просто изпитвате любопитство, графичната история е подходяща възможност да надградите знанията си с новите издания „Платон. Графична история“ от Дейв Робинсън и „Психология. Графична история“ от Найджъл Бенсън на издателство „Ера“.

Кой е Платон? Как големи философи като Сократ и Питагор се повлияват от него? Какво представлява озадачаващата "теория на формите"?

Дейв Робинсън умело представя възгледите на Платон за естеството на знанието и реалността, политиката, етиката, математиката, икономиката и... големината на идеалния град.

Платон е най-широко изучаваният и вероятно най-известният философ на всички времена. Атинският учен вярва, че най-доброто общество е управлявано от крале философи и че всички мъдреци са наясно със собственото си невежество.

"Платон" обяснява всички ключови идеи на философа и разкрива как той вдъхновява работата на съвременни мислители като Карл Попър и Жак Дерида.

Какво е психология? Откъде произлиза? Наука ли е? По какво се различава от психиатрията и психотерапията? Книгата отговаря на тези интригуващи въпроси и обяснява каква е била психологията в миналото и каква е днес.

Найджъл Бенсън умело представя главните идейни течения и различните секции в психологията, включително какво е интроспекция, биопсихология, психоанализа, бихевиоризъм, сравнителна психология, когнитивни подходи и социална психология.

Безусловен принос за развитието на психологията имат ключови личности като Фройд, Павлов, Скинър, Бандура, Пиаже, Боулби, Роджърс и много други, по-малко известни, но важни учени, представени в книгата.

"Психология" е перфектно въведение за всеки, който е любопитен да разбере защо хората мислят и действат по определен начин. Следва откъс в превод на Юлия Чернева.

Психология  или  психиатрия?

Обикновено двете се бъркат. Казано простичко, разликата е следната: 

Психиатрите имат научна степен по медицина плюс специализация по психиатрия и членуват в лекарски организации. (Само те имат право да предписват опиати.) Някои психолози също специализират с допълнително обучение да помагат на хора с психични разстройства. Това са клиничните психолози, или клиницисти.

За да имаш квалификация на клиничен психолог, се изисква успех много добър по психология плюс трудов стаж по специалността (напр. медицинска сестра, социален работник или болногледач в старчески дом) и призната клинична квалификация (напр. одобрена диплома от BPS или магистърска степен).

Някои клинични психолози използват психоанализата като основа на терапията, също както традиционните психиатри (напр. клиниката „Тависток“ в Лондон), други бихевиористичната терапия и нейните модификации (напр. клиниката

„Модсли“). (Тези терапии са описани по-нататък.)

Наука ли е психологията?

Дефиницията включва термина „научно изследване“, което налага въпроса: „Какво е наука?“ Обикновено хората си представят лаборатории с епруветки, сложни уреди и т.н. И е разбираемо, тъй като подчертава важността на експериментите, които може да се извършват правилно само в контролирани условия.

Експериментите се извършват, за да се открият причините за следствията във всички научни области.

Затова се налага психолозите да използват и други методи на изследване, не само експерименти.

Методология

Изучаването и прилагането на методите на изследване се нарича „методология“ и има два аспекта:

а) практическите съображения какви методи на изследване да се използват, и

б) философските въпроси за естеството на самата наука. Нека започнем с практическата методология.

Във всеки метод се използват различни техники, напр. аудио и/или видеозапис, въпросници, събеседване, тестове, измервания и т.н.

Методи на изследване:

1. Експеримент

Първият експеримент по социална психология е извършен от Норман Триплет (1898 г.), който проверява хипотезата (предположението), че момчетата навиват риболовни макари по-бързо по двойки, отколкото сами.

Експериментът показва и характеристиките на всички експерименти. Едната променлива величина „на причината“ (НП) се променя и се измерва „ефекта“ (ЗП), а всички други променливи се контролират, за да останат същите. Два недостатъка на експеримента са, че може да е банален и изкуствен.

2. Наблюдение

Много повече информация може да се получи, ако се наблюдава поведението в „естествена“ среда: у дома, в училищния двор, в детската градина. Макинтайър (1972 г.) наблюдава деца на възраст между 2 и 4 години и измерва агресията (по предварително определени индикатори).

Тъй като това не е експеримент (липсва НП, или променлива величина на „причината“), не е възможно категорично да кажем, че полът е „причина“ за агресивност. Освен това много променливи величини са извън контрола на изследователя, напр. родителска дисциплина, прочетени книги, гледани филми и телевизия и т.н.

3. Проучване

Обикновено включва допитване до много хора, често чрез анкети и/или събеседване, напр. за различни нагласи. Уелингс и група психолози извършват „Национално проучване на сексуалните нагласи и начини на живот“, публикувано със заглавието „Сексуалното поведение в Британия“ (1994 г.).

„Най-забележителното, предвид акцента върху важността на секса в някои раздели на медиите (Брънт, 1982 г.), е значимото множество хора, отговорили, че не смятат секса за най-важната част на брака или връзката.“

4. Конкретни случаи (или конкретна история)

Това е много подробен разказ за отделен индивид (или малка група, напр. семейство). Оливър Сакс публикува случая „Д-р Пи“ (1970 г.), история за един доста популярен музикант. Трагичното е, че той не познава и хора, и предмети поради увреждане на мозъка в зряла възраст.

Конкретните неврологични случаи може да разкрият много неща за мозъка. В случая – как определени сектори контролират визуализацията, разпознаването и спомнянето. Следователно конкретните (или „клиничните“) случаи са много полезни в когнитивната психология. Те са и основа на психоанализата.