page contents Книжен ъгъл: Хуморът като последна защитна линия
Предоставено от Blogger.

Хуморът като последна защитна линия

29.3.20

Петко Тодоров

В романа на Фредрик Бакман „Тревожни хора”

„Демокрацията е обречена система, защото всички идиоти са готови да повярват в каквото и да е, стига да звучи добре”, обяснява героиня на Фредрик Бакман в „Тревожни хора” (Сиела, превод Любомир Гиздов).

Някой да не е съгласен? Грешната дума тук обаче е „обречена”. Нареченото „демокрация” е неизтребимо точно защото всички идиоти са готови... И си идваме на думата: „идиоти”. „Това е история за много неща, но най-вече за идиоти”, почва романа си Бакман. 

Читателят ще разбере, че не просто обилно превежданият у нас шведски писател има героите си за такива, те се имат за такива. И ако се върнем на демокрацията – излиза, че тя е осъзнат идиотизъм. Но демокрацията е само непредвидена жертва на Бакман.

Маскиран влиза в банка ден преди Нова година, размахва пистолет и подава бележка на момичето на гишето: „Това е обир! Дай ми 6500!”. – „Шест хиляди и петстотин? Да не би да липсват две нули? Освен това сме безкасова банка, как смяташ да ни обереш? Ти акъл имаш ли?”. Касиерката ще обясни по-късно на разпитващия полицай: „Кой, по дяволите, обира БАНКА заради шест хиляди и петстотин крони? Ако обираш банка, поискай десет милиона”.

Обирджията се паникьосва, хуква, влиза в първия отворен вход срещу банката, тича по стълбите, нахълтва в единствената отключена врата, заварва брокерка и няколко човека, дошли на оглед – апартаментът се продава. Взима ги за заложници.

Комичен обир, комична заложническа драма, комични разпити в полицейското управление. Гарнирано с характерните Бакманови лакърдии: „Рут нададе толкова дълбока въздишка, че човек би могъл да открие петрол на дъното й”, „Рогер все още изглеждаше ядосан, но думите все пак отвориха малка пукнатина в гнева му, през която напрежението можеше бавно да изтече”, или „Посреща ни (скандинавското небе) с цвета на вестникарска хартия в дъждовна локва, а зората оставя след себе си мъгла като от подпалени призраци”... Всички необходими белези на комедията. Но Бакман съблича хумора до кокал.

Оказва се, че любимата съпруга на обирджията е любовница на началника му, който решава, че при създалото се положение нашият трябва да е уволнен и изгонен от дома си. Човекът намира каква да е работа и каква да е квартира, но му трябват 6500 за предплата. За да не го изолират от двете дъщерички – според шведските закони...

Всеки от героите е докаран до комизма благодарение на лична драма – било заради психотравми от детството, заради екзистенциални катастрофи, фатални загуби, лош социален късмет и какво ли не. Това е само шведската демокрация, би ни успокоил някой социален антрополог по телевизията...

И ето я дълбинната конструкция на хумора. Бакман е щедър – комедията е за който я търси. Но Бакман е и честен писател. Простото обяснение е по-истинно от засукана теория, на негов герой е: „Хуморът е последната защитна линия на душата”... И какво тафтологично заглавие: „Тревожни хора”! Сякаш има нетревожни.