page contents Книжен ъгъл: Заобиколена от предатели. Русия според Николай Стариков
Предоставено от Blogger.

Заобиколена от предатели. Русия според Николай Стариков

22.3.20

В „Защо Русия няма съюзници“ от автора на „Ликвидирането на Русия“ и „Кой накара Хитлер да нападне Сталин“ 

Николай Стариков е руски обществен и политически деец, публицист и популярен блогър. Заема поста търговски директор на Канал 1 – Санкт Петербург. Автор е на документални книги за новата руска история и геополитиката. Тезите му предизвикват полюсни реакции – от възторжени отзиви до крайно негативни коментари. Изявен националист и убедителен оратор, Николай Стариков е изключително противоречива личност с множество и привърженици, и критици. Самият той се определя като консерватор, поддръжник на православните ценности и противник на болшевишката идея, либерализма и политическата и културна инвазия на Западна Европа и САЩ.

Подобно на всяка държава с дълга история, Русия има огромен опит в участието си във военни и дипломатически съюзи. Според Николай Стариков, ако внимателно се вгледаме в отношенията на страната с нейните партньори, пред нас постепенно ще се разкрие картината на ужасяващо и системно предателство. Като се аргументира с исторически факти и документи, в тази книга той смело заявява: „Всички наши съюзници при първа възможност винаги ни предават! И не само – самите те създават възможностите за това! В отговор Русия продължава като заслепена да воюва и да помага, да спасява и да създава, заплащайки с кръвта на своите синове. И тъй – година след година, век след век. А в отговор на нашата помощ отново следва изключителна неблагодарност и откровено предателство. Този порочен кръг не е прекъснат до ден днешен и не му се вижда краят“. Следва откъс.

„Политиката е мръсна работа“ – всеки знае този афоризъм. Но далеч по-малко хора знаят, че освен това тя е кървава и безмилостна. На световната политическа сцена всеки ден и всеки час се води борба на живот и смърт. Загиват държави, навлизат в упадък империи, променят облика си народи и континенти. Всичко това е плод на политиката. Във всекидневната суетня малко хора проследяват събитията в политическата борба. За много наши съвременници резултатите от действията на политиците са невидими. Те дават своите плодове едва десетилетия, че дори и столетия по-късно. По същия начин и грешките на държавните мъже постепенно довеждат страните им до катастрофа. А изборът на съюзници и отношенията с тях играят решаваща роля в живота на всяка държава.

Предателство, предателство, предателство. То оплита цялата история на руската държава като лепкава паяжина. През ХХ век нашата страна се изправи пред лицето на смъртната опасност и по чудо избегна гибелта си в огъня на Първата световна и Гражданската война, та сетне, едва поела дъх, през 1941 година отново да се озове на ръба на пропастта. И в тези събития ролята на нашите „съюзници“ също е огромна и значима. Те изразходват много сили и средства, за да тласнат Русия към пропастта.
ХХ век се превърна в тежко изпитание за нашата държава, но нашите „съюзници“ са ни готвили страшната участ на разгрома и унищожението и по-рано, през миналите столетия. Огромна територия, безчет ресурси, самоотвержено и храбро население – европейците гледат с тревога на такъв конкурент. При всяко разширяване на границите се сдобиваме с нови съседи и с нови врагове. И точно те в едни или други моменти от историята стават „съюзници“ на нашата страна. Ние винаги разполагаме с предостатъчно врагове, защото Русия води войни непрекъснато, през цялата си история. По ирония на съдбата ние познаваме много по-добре всички наши врагове, отколкото държавите, които стават наши „приятели“. Но в същото време „съюзниците“ в никакъв случай не причиняват по-малка вреда на Русия, а понякога се превръщат и в доста по-опасни врагове за нас. И по тази причина, за да може диамантът на предателството на нашите „приятели“ да заискри пред нас в целия си блясък, трябва да обхванем с поглед цялата историческа картина и да осъзнаем, че пред очите ни не се разкриват досадни изключения, а всеобхватно правило, което всеки път неизменно се потвърждава.