page contents Книжен Ъгъл: Гарванът на Елин Пелин
Предоставено от Blogger.

Гарванът на Елин Пелин

5.5.20

Петко Тодоров

„Не искайте от поета да бъде много сериозен, защото той ще пожелае да има собствена къща на земята и сърцето му ще изстине... Ако не обичате капризите на поета и ако искате от него много нещо, вий сте човек без сърце” – Елин Пелин в предговора към „От прозореца” (1906).

Сред творбите му в немерена и мерена реч в тази книга е и преводът на поемата „Гарван” от Едгар Пое, така е отпечатано. Четвъртият български превод на „Гарванът” на Едгар По и първи в стих. Майсторът на разказа се обявява тогава не без основания за поет. Съвсем убедителен версификатор е, особено за времето  - в детските изпълнения и в пародиите: „Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица.”,  „Пижо и Пендо”... Незаменими са и до днес. Неговото „Кацна бръмбар на трънка” върви като народна песен.

И ето, неговият превод на „Гарванът” в самостоятелна книга. Двуезично с коментари и пояснения. „Идеята за сегашното издание на поемата се роди от една изложба. През 2017-а Софийската градска художествена галерия представи експозицията „Посоки”, посветена на 70-годишнината от смъртта на Иван Милев. В нея беше и проект за корица на „Гарванът”, притежание на Художествената галерия в Казанлък, споделя редакторката Елена Кръстева...

Така, век след създаването му, проектът най-сетне става лице на книга.” Проектът е датиран от 1921 г. и най-вероятно е вдъхновен от публикувания през 1920-а превод на Георги Михайлов. Сегашният оформител сменил старобългарската буква малък юс с „ъ” в заглавието.
Нищо чудно „Гарванът” да се окаже най-превежданата авторска поема. На български публикуваните опити в стих са 6 или 7. Самият Михайлов в по-ново издание предлага друга версия.

В началото на 90-те семейство Кр. Димитрова и Вл. Трендафилов сервираха пародиен вариант. Те не са единствени в света. Гениалният Смирненски пише в засуканата й метрика „Червените ескадрони”. Съвременен български поет я възпроизведе в стихотворение с преходнически сюжет...

Кръстева припомня: „През януари 1845-а „Гарванът” излиза в “The New York Mirror” с истинското име на По. Препечатан е в различни издания, получава куп отзиви. Скоро По става толкова разпознаваем, че децата го следват по улиците с възгласи, а той се обръща и ги стряска с отговор „Никога вече!”. Поемата пък е толкова популярна, че я използват за реклама. Нищо от това обаче не носи пари на поета. Според тогавашните закони за авторско право препечатките не се хоноруват и Едгар Алън По остава само с хонорара от 5 долара, получен от нюйоркския вестник”.

Едгар По, Елин Пелин и Иван Милев – библиофилско издание в съвършения смисъл.