Гарванът на Елин Пелин

Петко Тодоров

„Не искайте от поета да бъде много сериозен, защото той ще пожелае да има собствена къща на земята и сърцето му ще изстине... Ако не обичате капризите на поета и ако искате от него много нещо, вий сте човек без сърце” – Елин Пелин в предговора към „От прозореца” (1906).

Сред творбите му в немерена и мерена реч в тази книга е и преводът на поемата „Гарван” от Едгар Пое, така е отпечатано. Четвъртият български превод на „Гарванът” на Едгар По и първи в стих. Майсторът на разказа се обявява тогава не без основания за поет. Съвсем убедителен версификатор е, особено за времето  - в детските изпълнения и в пародиите: „Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица.”,  „Пижо и Пендо”... Незаменими са и до днес. Неговото „Кацна бръмбар на трънка” върви като народна песен.

И ето, неговият превод на „Гарванът” в самостоятелна книга. Двуезично с коментари и пояснения. „Идеята за сегашното издание на поемата се роди от една изложба. През 2017-а Софийската градска художествена галерия представи експозицията „Посоки”, посветена на 70-годишнината от смъртта на Иван Милев. В нея беше и проект за корица на „Гарванът”, притежание на Художествената галерия в Казанлък, споделя редакторката Елена Кръстева...

Така, век след създаването му, проектът най-сетне става лице на книга.” Проектът е датиран от 1921 г. и най-вероятно е вдъхновен от публикувания през 1920-а превод на Георги Михайлов. Сегашният оформител сменил старобългарската буква малък юс с „ъ” в заглавието.

Нищо чудно „Гарванът” да се окаже най-превежданата авторска поема. На български публикуваните опити в стих са 6 или 7. Самият Михайлов в по-ново издание предлага друга версия.

В началото на 90-те семейство Кр. Димитрова и Вл. Трендафилов сервираха пародиен вариант. Те не са единствени в света. Гениалният Смирненски пише в засуканата й метрика „Червените ескадрони”. Съвременен български поет я възпроизведе в стихотворение с преходнически сюжет...

Кръстева припомня: „През януари 1845-а „Гарванът” излиза в “The New York Mirror” с истинското име на По. Препечатан е в различни издания, получава куп отзиви. Скоро По става толкова разпознаваем, че децата го следват по улиците с възгласи, а той се обръща и ги стряска с отговор „Никога вече!”. Поемата пък е толкова популярна, че я използват за реклама. Нищо от това обаче не носи пари на поета. Според тогавашните закони за авторско право препечатките не се хоноруват и Едгар Алън По остава само с хонорара от 5 долара, получен от нюйоркския вестник”.

Едгар По, Елин Пелин и Иван Милев – библиофилско издание в съвършения смисъл.