page contents Книжен Ъгъл: Социалната изолация като роман
Предоставено от Blogger.

Социалната изолация като роман

28.6.20

Петко Тодоров

„Чисти дрехи, добра храна, облагородяващи ума книги и музика”, това господин Поуис предлага на своя клиент в „Експериментът Уорлоу” на Аликс Нейтън (изд. „Прозорец”, превод Елена Кодинова). Само че в изолация под земята в продължение на 7 години.

Поуис е английски провинциален аристократ от края на XVIII век, обсебен от експериментаторска мания. Експериментира с растения, преглежда изданията на Кралското научно общество и му се ще неговото име да се появи в тях. И ето я идеята: „Изследване на устойчивостта на човешкия ум при липса на общество”.

Английската писателка Нейтън попаднала на съобщение от 1797 г. за някой си г-н Поуис, който „пуснал публична обява, че предлага награда от 50 паунда на година до живот на мъж, който се съгласи да прекара 7 години под земята, без да вижда човешко лице; и да остави ноктите на ръцете и краката му да растат през цялото време, както и брадата. Бил осигурен удобен подземен апартамент с вана със студена вода, камерен орган, както и толкова книги, колкото обитателят би поискал, провизиите щели да се сервират от масата на г-н П.; при позвъняване със звънец на отшелника щели да бъдат доставяни каквито удобства си поиска.

Изглежда, че някой се предложил да се нанесе в тази усамотена квартира, и той вече е четвърта година там, работник, който има голямо семейство, което междувременно се издържа от г-н П.”. Нейтън не открила повече сведения: „Романът е единствено и само моето тълкуване за случката”.

Отшелникът Джон Уорлоу е полуграмотен селянин с 6 деца и мизерно битие. Всичко добре докъм четвъртата година, когато  съпругата му се залюбва с г-н Поуис, френските метежни събития отекват оттатък Ламанша и в имението на Поуис се задава  катастрофа. Развръзката е кървава...

Експериментът „социална изолация” се ражда в претенциозен и не особено здрав мозък с маниакален мотив, прецизното изпълнение не е гаранция за благороден завършек, катастрофалният резултат се стоварва върху експериментиран, експериментатор и всички останали участници. Това в романа на Нейтън, списващият тези редове не отговаря за друго.