page contents Книжен ъгъл: „Равелщайн”, последният роман на Сол Белоу
Предоставено от Blogger.

„Равелщайн”, последният роман на Сол Белоу

5.7.20

Петко Тодоров

Сетен прочит на живота и на смъртта

„- Можеш да направиш много хубави мемоари. Това не е само молба – добави той. – Възлагам ти го като задължение. Направи го с твоя маниер на размисли след вечеря, когато си изпил няколко чаши вино, отпуснал си се и говориш за разни неща... Нямаше как да му откажа това. Той явно не искаше да пиша за идеите му. Беше ги изложил напълно и те бяха достъпни в теоретичните му книги. Поради това бях отговорен само за личността и тъй като не мога да го опиша, без до известна степен да бъда въвлечен и аз, ще трябва да изтърпите присъствието ми наоколо”, писателят Чик за задължението си към Ейб Равелщайн в „Равелщайн” на Сол Белоу (Лист,
превод Боряна Даракчиева).

Чик е малкото име на писателя, самият Белоу. Равелщайн е Алън Блум, прочут американски философ и политолог. Извънредно близки приятели са битийно и духовно, освен като колеги от Чикагския университет.

Последният роман на нобелиста от 1976 г. Белоу (1915-2005). Излиза през 2000-та, осем години след кончината на Блум. Щеше да се води мемоар, поне ако героите бяха с неизмислени имена.  Белоу не ни занимава с генезиса на приятелството, компанията на философа Равелщайн и писателя Чик заварваме в Париж и разказът почва. За човека Равелщайн и тяхните отношения.

И ето го Блум/Равелщайн. Постигнал американската мечта – забогатял от една книга: „Затваряне на американското съзнание” – съвършеният удар. С влияние върху политическата и академичната върхушка и с неотразим ореол сред студентите си. И в същото време безспорен нонконформист. Не се връзва на институционални протоколи, заклет ексцентрик, поразяваща уста, носи се във възможно най-скъпи дрехи, домакин на постоянни студентски купони, дискретен гей. Умрял на 62 от СПИН, има и други версии. „Не е лесна работа да станеш богат и известен, като казваш точно каквото мислиш – и то по своя начин и без компромиси”, според Чик.

Роман за романа, който предстои. Разговарят, клюкарстват – „Когато аз го правя, това не е клюка, а социална история”, разпределят мнения за персони и идеи между ирония и сарказъм. До сцените с кончината на Равелщайн. И след нея. Белоу се натравя с поднесена в ресторант тропическа смъртоносна риба, буквално го изваждат от гроба. И а-ха, да започне романа.Завършва го на 85... Артистично игнориране на фабулата.

Безфабулният роман не е негово изобретение, но тук е друго. Белоу внушава: Фабула, ли? Че какво е това? Сцените от неговото натравяне вървят линейно, но то е само отбелязване на необходимото време. Заедно с края на приятеля му. Белоу през всички страници съобщава с какво и как Чик ще запомни Равелщайн за мемоара си. И не допуска съмнение, че това са действителните Блум и техните отношения и в същото време – че това е роман. И не допуска съмнение, че това е единственият начин да изпълни заръката на приятеля си. Съвършена литературна игра.

Но тя е над текста и защо да ни интересува? Романът е за интимния свят на еманципираните духом. На недължащите данък никому, но единствено от духовната си позиция, всички други са без значение. Изкусително претенциозен свят. Чете се и като завещание на Белоу – сетен прочит на живота, но и на смъртта: „Обаче тогава Равелщайн ме попита как си представям смъртта – и когато му казах, че образите ще спрат, той се замисли сериозно, спря напълно и обмисли какво имам предвид. Никой не може да се откаже от образите – образите може би, да, може би наистина ще продължат. Питам се дали някой вярва, че в гроба всичко спира. Никой не може да се откаже от образите. Образите трябва да продължат и ще продължат. Щом Равелщайн атеистът материалист ми беше казал, че ще се видим рано или късно, значи и той не приемаше, че гробът е краят. Никой не може да приеме това и не го приема. Ние просто си говорим”.