Енергията Кадийски

Петко Тодоров

Той обнародва три заглавия

Кирил Кадийски обнародва три заглавия: „Поезия 2014-2019”, допълнено издание, „Взривени сънища. Сонети” и „Ти си вече само бледата си сянка. Поема” на Тиери дьо ла Кроа. Най-автопортретно е първото и как да не е – 215 страници поезия! Десет цикъла плюс поемата „Сън”. 

 

Формотворчеството е на първи план. В други времена то би било срещнато по друг начин, не и в изключителните си измерения. Това, което наричаме „преход” разми границите между литературна самодейност и професионална – чрез изритване на критерии и същностно редакторство в „демократизираното” книгоиздаване, където  стихосбирката е по правило проблем единствено на заплащане. 

 

Класическият стих е изключение сред изявилите се поети преходници, сякаш това изключение им гарантира пъченето „постмодернизъм”. Кадийски е най-видимата антитеза на „достъпното” стихотворство. Да вземем само римите му – той е учебник по римуване.

 

Неговата работа припомня, че класическият стих е не просто занаятчийска дисциплина, а преди всичко литературна и езикова култура. Че той показа какво е българския сонет е ясно, но ето примерно „Андалуски ръкопис” – пак съвършена форма. И друго. В „Палимпсести” редува „не само не печатани, но и не предлагани” „неприлични” стихотворения от преди половин век със сегашни успоредици. 

 

Длъжни сме да разчетем товара му „по рождение” и трупаното отгоре във времето. Случайностите в литературата са случаен мит. Неговите изследователи са длъжни да забележат в онези стихове „младия поет” и „стария поет” в днешните, постоянните му образи – тополата е зеленото паче перо в ръката на Бог, но и на вятъра, а тя е не само това. И пр. Поезията е машина за метафори, но не всеки поет е необходимият машинист. Тук не е място за литературен анализ.